ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ АНТИПАСХА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос Воскресе! Сега чухме евангелското повествование, посветено на уверяването на апостол Тома… От тогава са минали 2000 години. Христос нееднократно се явявал на верните Свои последователи. Хората умирали за вярата и в първите векове на християнството, и в следващите. Отивали в пустинята след Христос, в отдалечени манастири, за да се молят.

Какво отношение има повествованието за Тома неверни, по-вярно, за не повярвалия, към днешния ден? Навярно, вие ще отговорите искрено: „Ние вярваме в Христа възкръсналия, затова ние тук, в храма, сме дошли да се помолим и да Му се поклоним”. Разбира се, това е добро. Но в какво е същността на вярата? Живеем ли ние според заповедите, които оставил Христос? Живеем ли, изправяйки своите грехове и беззакония? Или пък нашата вяра е като проблясък: дошли сме в храма, понякога сме се помолили. Но най-често суетата на света ни завлича и ние ставаме роби на този ден. Ние сме по-зле от Тома. Тома в първите дни след смъртта Христова, като Го видял, казал: „Господ мой и Бог мой” - и никога не отстъпил от Христос.

Господ ни е оставил Светата Църква и великото благо в нея - Светите Тайнства. Ние можем да се приобщаваме с Тялото и Кръвта Христови, но не винаги живеем достойно. Затова образът, от една страна, на неповярвалия Тома – това сме ние с вас. На Тома, който се поклонил на Господа и Го последвал, проповядвайки Неговата истина, изпълнявайки заповедите – на него трябва да подражаваме в своя живот.

Ние знаем, че има вечност, че ще умрем, че ще даваме отговор. Колко и дълъг да е нашият живот – нека продължи 100 години - вие, доживелите 70, 80 години, помните, как отминаха тези години? Бързо отлетяха, и вече е вечер, вече е залез. А там ни предстои да се озовем с този багаж, който сме придобили в този временен живот. Казват, че в гроба джобове няма. И ние знаем колко тежко умират тези, които са си поставили за цел на живота придобиване на богатства. Припомнете си притчата за богаташа, който получил изобилна реколта (вж. Лк. 12:16-22).

Блажен е този, който богатее в Бога. А да богатеем в Бога може само чрез изпълнение на нормите и заповедите, законите и повеленията, които Бог ни е оставил. Твърде лекомислено се отнасяме ние към нашия временен живот. И висока е цената на такова поведение, защото от избрания житейски път зависи вечната участ. За това трябва да мисли човек, който счита себе си за разумен…

Моли се, живей според правдата и вярата, че Бог по невидим начин ще те докосне и убедително ще ти разкаже за Своето присъствие. Сега вече, подобно на Тома, поклони се и кажи: „Господ мой и Бог мой! Аз ще живея така, както Ти си заповядал, за да достигна в другия свят вечно общение с Тебе”. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев