В името на Отца и Сина и Светия Дух! Поздравявам всички вас скъпи отци, братя и сестри, с празника на великия Божи угодник светия великомъченик и Победоносец Георгий. Повече от 1700 години го отделят от нас и удивително е, че не просто споменът за този виден син на Църквата се съхранява от поколение на поколение, но че хората чувстват жива връзката с него. Това е възможно само в Църквата. Никаква друга човешка общност не обезпечава такова приемство – приемство на ценности, приемство на смисли, приемство на подвига. И това става, защото човешката памет не просто задържа някакви епизоди от живота един или друг човек, които досега поразяват въображението, но защото със силата на Светия Дух в Църквата няма мъртви, но всички са живи. И свети великомъченик и Победоносец Георгий е жив, предстои пред Бога и ние точно знаем, че е така. Ние прославяме не човека, живял преди 1700 години, но този, който е и наш съвременник, нали и ние, намирайки се в Църквата, със силата на Светия Дух, принадлежим на вечността. Всеки път, когато ние извършваме Божествена Евхаристия, ние се докосваме до тази вечност, излизаме зад пределите на физическото битие. Оставайки си хора, имащи и тяло, и душа, ние, докосвайки се до самото Тяло и Кръв на Спасителя, излизаме зад границите на този свят, даже ако самите не осъзнаваме това.
Какво означава за нас съприкосновението с другия свят? Преминава ли то безследно? Разбира се, не! Понякога,срещайки се с удивителни хора – с умни, образовани, духовно силни, или с такива, които не само се отличават с добри качества, но и заемат високо положение в обществото, ние после помним тази среща цял живот. Ние говорим колко е било прекрасно това, какво влияние ни е оказал този човек – със своите думи, със своите мисли или даже просто с добър поглед или протегната ръка. Ние чувстваме силата на влиянието върху нас, която преодолява времето и остава с нас - може би, през целия ни живот. Нещо къде по-удивително, но реално става и в Църквата, когато със силата на Светия Дух ние пребиваваме в съприкосновение със Самия Христос, разпнатия и възкръснал, с Него, извършилия Тайната вечеря, възлязъл на Кръста и прославил Себе Си със силата на възкресението. Затова и светите угодници за нас - това не са просто герои, макар те често да бивали герои като свети великомъченик Георгий Победоносец. Със силата на Светия Дух те завинаги остават живи за тези, които се срещат с тях в Църквата, които се докосват до тяхната история, до техния подвиг и чрез молитвата влизат в реално съприкосновение с тях.
Днес ние се молим на свети великомъченик Георгий да запази нашето Отечество от външни и вътрешни врагове. По неговата молитва Господ да пази всички нас. Амин. Христос Воскресе!
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев


