ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ

Версия за печат

В четвъртата Неделя след Пасха Светата Църква възпоменава разслабления, който бил изцелен от Иисус Христос. Болестите – това е, което съпровожда човешкия живот от раждането до смъртта. Ето и евангелският разслаблен 38 години страдал от недъг, без да има възможност да се изцели. Защо в живота на човека се появяват болестите?

На първо място, това е свързано с нашето смирение. Болестта не дава на човека да се възгордее. Здравето – това е безценен дар, но този дар мое да се обърне в зло. Мнозина хора не желаят да вървят по пътя на спасението - пренебрегват заповедите, живеят в грях. Те упорито не забелязват знаците на Божието внимание, а човешката помощ отхвърлят. За болната душа на такива хора най-ефективното лекарство е болестта.

На второ място, това е свързано с нашето духовно очистване. Ако ние боледуваме в периода на поста, тогава свещениците често казват, че не трябва да постим, тъй като болестта е равноценна на поста. Болестта, както и постът, ни приближава към Бога, затова мнозина светии сами търсели болестите. Ние знаем немалко светии, които се наричали многоболящи. Техните болести не ги разстройвали - напротив, те благодарили на Бога за тях. И нашето отношение към болестите също трябва да бъде благодарящо. Ние трябва да благодарим на Господа за болестите, а не да бягаме от тях. Нашето спасение се извършва чрез скърби. Без скърби спасението е невъзможно. Ако ние с вас ще търсим душевен и телесен покой, тогава не ще стигнем до Бога. Напротив, трябва да търсим скърби, сами да се заставяме да скърбим. Това е магистралният път към Бога.

И, накрая, болестта винаги е свързана със смъртта. Боледуващият човек се приближава към смъртта. Но нашето отношение към смъртта трябва да бъде не както у светските хора, които даже се боят да мислят за нея. Православният вярващ постоянно мисли за смъртта и това му позволява да се въздържа от грехове. Целият ни живот – това е подготовка за изпитите, главният от които е смъртта. За православния вярващ смъртта е радостно събитие, защото позволява да се съедини с Бога.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев