ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА

Версия за печат

Навярно, всеки от нас би искал да бъде участник в беседа, в която с най-обикновени, прости, разбираеми думи да се говори за непостижимото, за целия свят, за спасението. Затова за нас е много важно днешното четиво от Евангелието за беседата на Спасителя със самарянката. Тази беседа се провежда в простота. Но тя е необичайна с това, че с човека беседва Бог, Самият Спасител и Творец на света.

Това действително е дивно и сърцето се изпълва с радост от тези думи, които ни предава апостол Йоан Богослов. Картината, която той описва, веднага застава пред очите ни и ние виждаме, че всичко, за което той пише, - това е истина, именно така всичко е и било. При кладенеца жената и Спасителят на света беседват за същественото и достигат до дълбоко разбиране и съзерцание на цялото устройство на света. Това дотолкова завладява, че е невъзможно да се откъснеш, иска ти се да продължиш да четеш, иска ти се да бъдеш там, при кладенеца, с тази самарянка и Спасителя.

Спасителят и сега е сред нас, изпълва ни с радост, надежда и любов. Но за нас с вас е важно да видим необходимостта от такава беседа. Между самаряните и юдеите съществувал спор за това къде трябва да се покланят на Бога. И тази самарянка питала за насъщното, затова къде и как да се покланят на Бога. Господ пък казва, че на всяко място трябва да се покланяме на Бога.

Той за нещо много важно, за това, което засяга всички нас. Бог възнаграждава истинските поклонници, тези, които се покланят «в дух и истина».

Истината – това е Сам Господ. И тази истина ни освобождава от робството на греха и страстите. А духът е Дух Свети, Който бива в човека, кога той потисне своята плът, пожертва всичко плътско, което съществува в неговия живот. Тогава Дух Свети идва и се вселява в сърцето и съгражда там обител.

Тези думи трябва да станат за нас ориентир, особено сега, когато в света много неща могат да ни отклонят от истинския път. Ние с вас се срещаме с лъжа, притворство, ненавист. Всичко това е готово да ни вземе в своите обятия, да ни направи роби на страстите и греховете. Но нашата задача е да се освободим от това и в простотата на сърцето да се доверим на нашия Бог, без притворство и лукавство да Го следваме. Тогава нашата вяра ще стане истинска, а поклонението на Бога ще бъде правилно.

Ако ние в своя живот срещаме трудности, не знаем, как да постъпваме според Божието, трябва да помислим как ще бъде по-просто. Как Самият Спасител би постъпил? Така можем да намерим изход, правилния път, който ще ни приведе в Царството Божие.

Братя и сестри, в дните на светлото Христово Възкресение, а особено днес, когато ние прочетохме такова дивно Евангелие, когато ние така живо се докоснахме до Самия Спасител, е много важно да запази простота без притворство в отношението с нашия Бог. Той ни казва, че ние вече не сме роби, а чада, синове. Ние трябва да се отнасяме към Бога като към баща – с всичката любов, с всичката нежност, благоговение и послушание, защото Той добре знае как да живеем този живот, как да го изживеем и как да влезем в Неговото Царство.