ЗА КАКВО СТРАДАМЕ НИЕ?

Версия за печат

Заради какви грехове човек се ражда сляп? Нали преди своето раждане той не би могъл да съгреши. Защо Господ допуска човек да страда „за нищо”? Тези въпроси винаги възникват, когато става дума за това как Христос изцелил слепородения.

Апостолите попитали Христа: „Кой е съгрешил, той или родителите му, че се родил сляп?” (Ин. 9:2), защото помнели как Христос казал на разслабления: „Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Ин. 5:14). Разслабленият страдал заради извършените от него грехове. Учениците мислели по аналогия, задавайки си въпроса: а тук кой е съгрешил – той или неговите родители?

Христос отговаря, че никой не е съгрешил. С този отговор Господ показва, че няма пряка зависимост между благополучието, здравето на човека и неговата праведност или греховност. Християнството не приема закона за кармата, където всяко действие непременно влече след себе си определено следствие: доброто действие – добро следствие, лошото действие – лошо следствие.

Струва ни се, че ако стане нещо лошо с човека, това е резултат от нещо лошо, което той е извършил. А Христос казва, че не е така и подчертава, че, когато видим човек болен, страдащ, с някакъв недъг, ние не трябва да подхождаме към него с тази мярка: ето, разбира се, ти си грешник, затова и страдаш, покай се и тогава ще оздравееш.Съвсем не винаги човек претърпява скърби, болести, страдания, трагедии изключително вследствие на своята греховност. Ние знаем мнозина подвижници, които претърпявали скърби, вече бидейки свети, и маса грешници, които благоденстват, у които, от земна гледна точка, всичко е забележително, и никой не ги е подбуждал да се каят. А ако християнството гарантирано би обещало, че стига човек да изповяда Христос като Господ Бог, да се кръсти, да се покае, всичките му беди и горести ще останат в миналото и ще настане благополучен живот, как мислите, би ли останал тогава, макар и един, невярващ? И биха ли приели хората християнството заради живота в Христа и заради желанието да живеят с Него един живот или биха пристъпвали към купела на Кръщението заради други интереси?

И така, първото, което трябва да извлечем за себе си от този евангелски епизод е: никога не досаждайте на страдащите хора с искане да се покаят. Ако си припомним книгата на Иов, именно така и са постъпвали приятелите на Иов, обръщайки се към него. Те казвали: „Покай се! Ако Господ те наказва за нещо, значи, има за какво”. А Господ осъдил тези хора и казал, че ще им прости едва тогава, когато Иов се помоли за тях.

Разбираемо е, че всеки ще намери в себе си достатъчно грехове, ако се вгледа внимателно, но, като правило, това ще бъдат съвсем не тези грехове, заради които трябва така сериозно и жестоко да се наказва човека, – да бъде лишен от зрение или нещо подобно.

Обаче ние винаги си задаваме въпросите: как така, крадци, лицемери, хора, равнодушни към всичко, освен към личната си изгода, нечестиво натрупват милионни състояния, живеят в охолство и в своя земен живот благоденстват? Този същият Иов, загубил и деца, и имущество, и здраве, гноясващ на бунището, също го измъчвали тези въпроси: защо грешници доживяват до старост и не знаят никаква скръб, те са крепки и здрави, и децата покрай тях, и всичко у тях е прекрасно устроено. А праведникът търпи унижения, несправедливости и оскърбления ден след ден, и няма възмездие за злодеите.

Подобни ситуации извикват въпроси не само у Иов, това вълнува и нас, защото, струва ни се, това е толкова несправедливо! Но тези въпроси възникват изключително от земна гледна точка. Ако се ограничим само със земния живот, тогава да, ние ще искаме да видим греха и наказанието, добродетелта и наградата веднага тук и сега. Съгрешил ли си - тутакси да получиш страдание. Направил ли си добро – ето ти наградата.

Но всъщност Господ оценява всичко от гледна точка на вечността, а земният живот е само неголяма част от нея, и ние не можем да считаме, че този, който е изживял живота си нечестно, макар и в богатство, и в удоволствия, нещо е спечелил.

В този живот Господ подготвя човека за прехода във вечността. И знаейки, че Бог е Любов, ние разбираме, че Господ иска да види край Себе си във вечността покаяли се и крадците, и нечестивците. Край Христос не може да има грях, но разкаяли се грешник може да бъде край Бога. Ние не знаем кого как Господ ще преведе през смъртта, кога как ще съди. Но нас ни е известно, че Христос ни е дал заповеди ще ни съди по тях. И ето трябва да се трудим над това да се научим да ги изпълняваме, ежедневно да се стремим да поставяме Христос в основата на своя живот. Тази работа ще ни стигне до свършека на света. А що се отнася Бог” – казва апостол Павел до тези, които се намират зад пределите на Църквата, „външните ще ги съди” (1 Кор 5:13).

Неволно възниква желание да кажем: „Какво пък, тези нечестивци са изживели

Земния си живот в доволство, а ако се изхитрят да се покаят пред смъртта тогава и във вечността ще получат блага? А ние цял живот се трудим, страдаме, постим, във всичко се ограничаваме, броим всяка копейка и може да не се спасим!”

Това е позиция на по-стария син от притчата за блудния син, който иска всички да работят така, както той, и да очакват някога награда след това. Някаква уравниловка и пренебрежение към грешника – към своя по-малък брат: нали ако той се е провинил пред Отеца, нека сега да страда и получи наказание. Той, моля ви се, сам е избрал такава съдба.

В друга притча, за работниците в единадесетия час, Христос разказва, че едни хора се трудили от сутринта, а други дошли в последния момент, но стопанинът заплатил на всички по равно. Когато пък някой започнал да се възмущава, че заплащането е еднакво, тогава стопанинът казал: „Аз не съм те ощетил, за колкото сме се договорили тебе, толкова и получи, защо се възмущаваш? Аз съм стопанин на своите блага, на когото, каквото искам , това и давам”. А те се надявали, че ще получат още повече от последните, които получили същото. Ако тази притча се преведе на духовен език, в нея става дума за това, че всички спасяващи се ще получат Царството Божие не „на части” и „на парчета” повече или по-малко, а нацяло.

Апостол Павел говори за различната участ на светиите в Царството Небесно: „Един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък” (1 Кор. 15:41). Всеки, както казват отците, ще получи в тази мяра, която той е способен да възприеме и вмести. Там няма да има завист, няма да има пресмятания, че „някой има повече, а аз по-малко”. Друг въпрос, че степента на вместимост у всеки ще бъде различна. Преподобни Сергий Радонежски, който от младини посветил целия си живот на Единия Бог, ще може да възприеме от Бога много повече, отколкото благоразумния разбойник, който се покаял в последния момент от своя земен живот.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев