ЗА „МАЛКИТЕ”, ЗА СЪГРЕШАВАЩИТЕ И ЗА ИСКАЩИТЕ. ПРАЗНИКЪТ НА СВЕТИЯ ДУХ

Версия за печат

Измина първия ден от съществуването на Църква Христова на земята. Вчера Светият Дух, слязъл върху Апостолите, съобщи пълнотата на Божествените дарове. Завършиха празничните дни, след седмица ще започне Петровият пост. Всичко се е сбъднало, всичко е дадено, всичко е открито. Настъпва времето за подвиг, време за търпеливо отглеждане на семето и принасяне на духовен плод, който „се състои във всяка доброта, правда и истина”. И днес, на празника на Светия Дух, Словото Божие дава първи наставления как да живеем в Църквата, в тази общност на верните, призваните, изкупените и осветените от Бога.

Първо, „гледайте да не презрете едного от тия малките”. Кои са тези „малки”? Как говори за тях Сам Господ? А Той казва, че „техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен”. Той казва, че за това е и дошъл на земята, за да „подири и спаси погиналото”. Той казва, че ако се загуби една от Неговите овци, Той ще остави всички заради нея и, като я намери, ще се радва за нея повече, отколкото за всички останали. Ясно е , че за Господа няма „малки” и Той иска, и ние да помним това.

Но какво да правим, ако брат ни ни е причинил зло? Господ отговаря: „Ако съгреши против тебе брат ти; иди и го изобличи насамец; ако те послуша, спечелил си брата си”. Ето, първата стъпка – насаме, щадейки неговото самолюбие, вярвайки, че той е постъпил не поради зло сърце, а поради незнание, – честно и направо му кажи. Мъдрите хора съветват да започваме подобни разговори така: „Прости ме, брат, – мен ме смущава това и това”. Ако той не си признава вината, тогава „вземи със себе си още едного или двама, та с устата на двама или трима свидетели да се подтвърди всяка дума”. Може би, думата на тези хора, като безпристрастни, ще бъде за него по-убедителна. „Ако ли пък не послуша тях, обади на църквата”. На цялото събрание на общината, или – на този, който е упълномощен да говори от нейно име, на когото е дадена власт да съди, опирайки се на словото Божие и на законите на Вселенската Църква. Ако пък и „Църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар”. Ние обикновено постъпваме наопаки. Пред грешника ще премълчим, за да не се намесваме. Ще намерим „едного или двама”, за да дадем воля на осъждането и негодуванието. А после тихичко ще донесем на началството. Господ пък учи да не се боим да изобличаваме в очите и да намерим сили да скъсаме с грешника, за да не бъдем съучастници в чужди грехове.

Господ говори за голямата полза от това да бъдем заедно, в едната църква. Той казва: „ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”. Някои поради лукавство или поради недомислие се опитват да обърнат тези думи, отправени към Църквата, против нея. Но какво значи „в името Христово”? Това значи – благоговейно да помним всичко, на което Той е учил. А Той дошъл, не за да светът разчленен на „двойки” и на „тройки”, но за да има „едно стадо и един Пастир” (Йоан 10:16).

И още е казано, че, каквото и да поискаме, ще го имаме. Но също така е казано, че преди да поискаме нещо, „изпитвайте, що е благоугодно Богу”. „гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия. И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух, като се назидавате сами с псалми и славославия и с песни духовни, пеейки и възпявайки в сърцата си Господа.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев