ТЕМЕНУЖКА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
архимандрит Серафим

Синьо пламъче в тревата!

Теменужка е това.

Скромно вдигнала глава,

пие мълком светлината.

 

Ний я тъпчем, тя мълчи

и не спира да ухае.

Да се сърди тя не знае.

С кротки гледа ни очи.

 

Що се в погледа й крие? –

Нежност. Доброта. Любов.

Тя не е цвете, а зов –

като нея да сме ние.

Източник: 
„Великден” – стихове за деца