ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ

Версия за печат

Братя и сестри, в днешното евангелско повествование, ние чухме думите на Господа, отправени към учениците и към всички, които Го следват. Тези думи са обнадеждаващи, но в същото време отговорни и страшни, защото, това, което изисква Господ, понякога изглежда неизпълнимо за човешката природа. Изглежда неизпълнимо за нашето себелюбие, за това егоистично „аз”, което живее в нашето сърце. Ние мислим за Господа, а живеем според светските критерии. Четем Евангелието, четем за подвизите, които са вършели светите мъченици, а сами не искаме понякога заради Христос даже да пожертваме от времето си. Не сме готови за лишения, не сме готови да отдадем на Бога своето сърце, още повече своя живот. Но, въпреки това, Господ гледа на всеки от нас с надежда. Христос възлиза на кръста заради нас с надеждата, че всеки човек ще пожелае да наследи вечен живот. За да наследим живот вечен, е нужно само да вземем своя кръст и да последваме Христос.

Кръстът, който ние носим – това е този избор, който ние веднъж сме направили. Някой е приел Свето Кръщение в младенчество, а някой е станал член на Църквата осъзнато, в зряла възраст. Но всеки от нас, стоящ в храма, в един или друг момент от своя живот е станал причастник на славата Божия, съединил се е с Господа и е възприел Неговата Божествена сила. За съжаление, много често ние не използваме тази сила. Ние не умеем да призоваваме Божията благодат, не умеем да се борим за нея и не умеем да отговаряме за нея. Твърде често ние използваме всички дарове на Господа само за себе си, само за своите нужди, за своето време и пространство. Но Господ ни дава тази сила не за лична изгода, а за да служим на Църквата, за да служим на народа Божи, според силите си да проповядваме Евангелието и да се трудим за слава Божия.

За да прославяме Господа, съвсем не е задължително да бъдем свещенослужители. Всеки служи на Христа на своето място. Всеки човек, в каквото и обкръжение да се намира, може да върши дела Божии и да живее по съвест. Не според нашата светска съвест, която твърде често ни диктува своето, а според тази велика евангелска съвест, която ни дава Господ. Това може всеки от нас. Например, чистачът, може усърдно да се труди и да посвещава своя труд на Бога. Този, който в света е съдия, трябва да не забравя и за съда Божи: той трябва да съотнася всички свои решения с правдата Божия. Възможно е, заради това един ден да се наложи да пожертва своята кариера. Но по-добре да загуби кариерата си и да запази верността си към Господа, отколкото да отиде на сделка със собствената си съвест.

Да даде Бог всеки да продължава да носи своя кръст и да продължава да служи на Господа даже в тези минути, когато не чувства Неговото присъствие в своя живот. В Църквата живее Дух Свети, живее във всеки от нас. Вярвайте в силата на Светия Дух, вярвайте в силата на Господа и не се съмнявайте, че Той може да ни въздигне, колкото и дълбоко да сме затънали в нашите грехове. Господ винаги е с нас. Той не ще ни остави, ще ни укрепи и Църквата Христова ще бъде славна, въпреки всички козни на ада.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев