СЛОВО В НЕДЕЛЯ ВТОРА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В днешното евангелско зачало ние чухме как Иисус Христос посреща Своите бъдещи ученици и те напълно Му се доверяват. И те запазват това доверие към учителя до самата си смърт. Те знаят още малко неща за Него и за Неговата цел. Но те винаги са край Него: Искат да Го убият с камъни? Те са наоколо. Не Го пускат в града? Те са редом с Него.

Даже когато техният Учител говори страшни и неразбираeми неща за това, че те трябва да ядат Неговата Плът и да пият Неговата Кръв... Когато мнозина изоставили Иисус Христос, Неговите най-близки ученици останали край Него. Защо? „Къде да отидем – казват те, - Ти имаш думи за вечен живот”. Трябва да отбележим, че те не търсели оправдания, казвайки, че са необразовани, грешни, слаби. Не. Те напълно Му се доверили.

Ние нямаме такова доверие. Ние се пазарим с Бога: „Господи, а може ли аз само 40 процента да бъда с тебе?”, „А можe ли да унищожа враговете заради Тебе?”, „А може ли да крада от държавата и да Ти отделям дял във вид на пожертвование?”.

Не е за учудване, че понякога се чувстваме далече от Бога. Невъзможно е да бъдем на 50 процента, на 1/8, на 99 процента с Бога.

Често не ни достига дръзновение. Ние се боим и се оправдаваме, вместо да се опитаме да се доверим на Господа. Трябва да отхвърлим съмненията и неувереността и да се опитаме да вървим след Бога.

Ние твърде често мислим за това какво не можем, вместо да мислим за това какво можем заедно с Бога.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев