СЛОВО В НЕДЕЛЯ НА СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ШЕСТТЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Възлюблени братя и сестри, днес ние сме се съб­рали в този храм, за да отбележим заедно със светата Църк­ва паметта на светите отци от шестте Вселен­ски Събори. И ето сега да попитаме всеки: защо си дошъл тук, какво те е подбудило да дойдеш тук? Някои учудено ще отговорят: „Как защо? Да се помоля, нали съм православен, християнин”, без никак да се замислят за това какво означава да си православен християнин и какви са неговите задължения? Разбираме ли ние православните, ценим ли достойнството на званието, в което сме встъпили? Пазим ли тези обети, които сме дали при Кръщението? Ние носим на себе си кръст и считаме, че това е достатъчно за християни­на.

Казваме: „Ние ходим на църква, молим се, пос­тим”. Добре, ходим на църква, но често ли и винаги, когато трябва? Ходим на църква, но така ли, както следва? А на църква трябва де се ходи с вяра, благоговение и страх Божи. Как се държим в църква, в този дом Господен, как изоб­разяваме на себе си кръстното знамение? Как правим поклони? Не е ли само по навик, според обичая? Ние се молим, но внимателно ли, усърдно ли и съкрушено ли?

Ние сме християни, но познаваме ли своята вяра? Погледнали ли сме поне веднъж в Свещеното Писание или внимателно да сме се вслушали в храма в четивото от Евангелието, тази съкровищница на нашето спасение? О, това четиво, казват, е скучно, тежко, неразбираемо, това четиво е за духовни хора, даже, моля ви се, за монасите – така мислят мнозина
Какви са нашите дела, към какво насочваме всички свои трудове и грижи? Към това да служим на Бога, да Го прославяме с благочестив и добродетелен живот ли? Или само към земните житейски нужди?

Ако спрем вниманието си на нашите мисли, наме­рения, сърдечни пориви, ще стане видно, че ние живеем само по плът, ръководейки се само от закона на нашата греховна природа, а не от Божия закон.

Някои се оправдават, казвайки, че имат много грижи, трудове, тежко е да се изпълнява всичко това. Наистина, не е леко, но и не толкова трудно, доколкото сатаната ни внушава тази мисъл, плашейки ни с невъз­можност да изпълним всичко това. А главното е, разбира се, че нямаме достатъчна вяра в постоян­ния Божи Промисъл, ние повече вярваме в силата на парите, в помощ от човеци, отколкото в Божията помощ.

А ако пък прибягваме към Божията помощ, кога е това? Само по време на нещастия, когато други средства не помагат, когато нямаме изход. Ето тогава се сещаме за Божията помощ, и то не винаги; когато човек е богат, има пари, здрав е, весел е, не му е нито до Божия храм, нито до Свещеното Писание, пък и до Бога, докато не се случи нещастие.

Да, слаба е нашата вяра и нашият религи­озен живот се колебае, както пламъкът на свещта, изложена на вятър. А без вяра и нашата молитва не е силна. Без вяра ние се лишаваме и от всички благодатни дарове на Църквата, която е „стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). С вяра в Бога и надежда на Него би се живеело по-леко и по-добре, с вяра и нашата кончина ще бъде блажена.

Нека, възлюблени братя и сестри, да ценим този залог на вярата, който още живее в нас подоб­но на слабото огънче на светлината, пробиващо през тъмнината на нашия греховен живот. Повече да се доверяваме на Божията воля и на помощта на светите Божии угодници, макар и по време на нещастия, но с искрена и твърда молба да молим Спасителя и да възгласяме със сълзи: „Господи, спаси ни, загиваме!” Амин.

Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев