ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ВЕЛИКОМЪЧЕНИКА И ЦЕЛИТЕЛЯ ПАНТЕЛЕЙМОН

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Йоан Барсуков

Братя и сестри, ние днес сме се събрали, за да възславим Господа и да си припомним подвига на светия великомъченик и целител Пантелеймон. Прав бил цар Соломон, като казал, че „душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне”. На Божествената литургия се принася безкръвна жертва – това е най-важният елемент от богослужението. На всяка служба ние слушаме, че трябва да се уподобим на Ангелите - в Херувимската песен се казва: „Ние, които тайнствено изобразяваме Херувимите и пеем трисветата песен на ЖивотворящатаТроица, нека отложим сега всяка житейска грижа”. Ние трябва в тишина да застанем пред Божия олтар, прославяйки паметта на светиите, чиито подвиг не се забравя никога.

Днес, прославяйки великомъченика Пантелеймон, ние възпоменаваме неговата свята вяра. Нека сравним днешното време с това, в което живял целителят Пантелеймон. Нека сравним неговия начин на живот с нашия. Неговата твърда вяра - с нашата, немощната.

Великомъченик Пантелеймон получил добро медицинско образование и работел като лекар. Той вярвал в Христос, а християните по това време били подложени на гонения. Императорът му казал: „Ти си лекар и имаш блестяща кариера. Отречи се от Христос - принеси жертва на боговете”. Пред младия Пантелеймон възникнал избор. Какво да предпочете - вярата в Господа и безсмъртния живот или временните почести на земния живот. Пантелеймон казал: „Аз вярвам в Господа, Спасителя Иисуса Христа, пострадал заради нас човеците”.

Братя и сестри, ние с вас също сме направили избор, идвайки днес в храма. Ние бихме могли да се заемем с работа в градината или просто да полежим на дивана, обаче сме решили да посетим богослужението. Ние сме решили да вземем участие в Тайнството на Евхаристията, прославяйки името Божие, което дотолкова вдъхновявало светите угодници, че те предпочитали да умират, но да не предават Бога.

Нека се запитаме, а не предаваме ли ние Господа? Светиите били изправени пред тежък избор - живот или смърт. В наше време няма гонения, а имаме избор. Ние сме давали обети при кръщението, съчетали сме се с Христа и сме се отрекли от сатаната. Защо тогава сред вярващите, особено от селските райони, са така разпространени езичеството, двоебожието, многобожието и всякакъв род суеверие? Господи, по молитвата на великомъченика Пантелеймон, вразумявай нас, грешните, и ни помагай във всяка ситуация да правим правилния избор. Скъпи братя и сестри, четете по-често Свещеното Писание и знайте, че няма друго име под Небето, освен името на нашия Господ Иисус Христос, Комуто е славата и властта во веки веков. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 


Източник: 
www.tatmitropolia.ru