ОТ УТРЕШНИЯ ДЕН

Версия за печат

Класът в тетрадките си смята,

а аз стоя объркан пред дъската

и там решение узрява в мен:

„Ще уча, но от утрешния ден!”

А утре – тичам да поиграя,

на срока е далече още краят,

ще се поправя – твърдо съм решен, ще уча,

но от утрешния ден.

Тъй времето в отлагане минава

и винаги се каня оттогава: „

От утре...”, ала утрешният ден

ще бъде късно, може би, за мен!