ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ШЕСТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

Днешното евангелско четиво ни предлага размишление за връзката между болестта и греха. На донесения при Него разслаблен Христос казал: „прощават ти се греховете” и на възмущението на книжниците отговорил: „защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете или да кажа: стани и ходи?” ((Мат. 9:2-5). Множеството народ, идващо при Спасителя за тези три години на Неговата земна проповед, получило от Него изцеление от болести, понякога неизлечими, още повече хора, просветени от думите на Истината, станали духовно здрави. И в това се състояла Неговата мисия: да донесе на човека спасение, изцеление от душевните и телесни рани, нанесени от греховния начин на живот на хората. Той дошъл в света, за да избави народа от проклятието на смъртта, от този необратим закон на битието на човешкия род. Той нарушил този закон, поставил предели на смъртта, станал символ на възкресението на всеки човек. Но е невъзможно да съ-възкръснеш с Христос, ако не вярваш в Него, както вярвали тези, които донесли разслабления, невъзможно е без вярата и искреното желание на самия разслаблен. „Като видя Иисус вярата им, каза на разслабления: дерзай, чедо!” (Мат. 9:2). Едва тогава, когато ние искрено вярваме и се надяваме, в смирение и кротост чакаме помощ, Христос ни награждава за нашето дръзновение, отначало опрощавайки греховете, после изцелявайки от недъга нашето тяло. „Който е създал душата, Той е сътворил и тялото, и Който изцелява безсмъртната душа, Той може да излекува и тялото от временните страдания и болести” - казвал преподобни Макарий Египетски. Когато ни посещава болест, ние задаваме въпрос, често риторически: „Защо?”. Но душата на всеки от нас, изобличавана от съвестта, може лесно да намери отговор: заради този греховен начин на живот, заради тази свадливост и раздразнителност, заради тези обиди и скърби, които нанасяме на самите себе си и на другите хора. Свети Йоан Златоуст отбелязва: „Нима всички болести са от греховете? Не всички, но голяма част. Някои биват и от нехайство. Чревоугодието, пиянството и бездействието също причиняват болести”. Ние често слушаме и четем от светиите: „Бог наказва…”, но при това помним ли ние, че това наказание не е следствие от възмездие, но лекарство на обичащия ни Създател, както за това същите тези светии казват: „Бог често допуска да паднеш в болест, не защото Той те е изоставил, но за да те прослави повече. И така, бъди търпелив” (свети Йоан Златоуст). И ако ние, проявявайки синовна любов към Бога, търпение в скърбите, ще Го молим за изцеление, тогава непременно ще настъпи този час, когато подобно на разслабления ще чуем думите на Спасителя: „Дерзай, чедо! Прощават ти се греховете” (Мат. 9:2). Ако пък Господ позволи на болестта да се усили и да приближи към нас смъртта, тогава нека помним наставлението на светия Тихон Задонски: „Смъртта за всекиго е врата към Вечността, или блажената, или неблагополучната, и тя вече е по-близо до теб днес, отколкото е била вчера и завчера. А като дойде, ще постави край на твоето страдание и от временното страдание ще преминеш към вечната радост”.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев