ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ОСМА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Когато Спасителят шествал с проповед по Израил, винаги Го съпровождало множество народ, защото хората били привлечени от кротостта, милосърдието и любовта на Спасителя. Душата на човека, живеещ в греховния свят, когато види вътрешната, духовната чистота, се стреми към тази чистота, опитвайки се да й подражава, и затова множество народ вървял след Спасителя, слушал Неговите поучения за това как от страстната, греховна и нищожна натура да се пресъздаде богата, вътрешно красива, пълноценна личност.

И ето веднъж, както разказва Свещеното Писание, Спасителят проповядвал, хората Го слушали цял ден, защото човешката душа не може да се насити на благодатта, изхождаща от Бога. И в края на деня Спасителят попитал Своите ученици, могат ли те с нещо да нахранят многочисления народ. Учениците отвърнали, че има само пет хляба и две риби. И тогава Спасителят заповядал всички да насядат, благословил хляба и рибата. Всички се наситили и останали дванадесет големи коша с храна. Това чудо било извършено не пред един човек, а пред много хора. Само мъжете били повече от пет хиляди. Хората били твърде много и всички вкусили благословените от Бога хляб и риба.

„А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат. А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби. Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа. И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша” (Мат. 14:15-20).

Това насищане на народа било предобраз на бъдещата Евхаристия, когато множество хора по целия свят ще вкусват Тялото и Кръвта Христови и ще се насищат духовно, утолявайки своя вътрешен духовен глад. Това насищане също е чудесно, защото укрепява и нашата душа, и нашите телесни сили, помага ни в земния живот. Това насищане показало и, че човек, живеещ с Бога, пребиваващ в Него, забравя за своите недъзи, за своите скърби, за земните неуредици, защото човешката душа, наситена с благодатта Божия, живее в друг благодатен свят, в свят без скърби, болести, страсти и грехове. За всеки християнин целта на неговата вяра, на неговия живот е да живее с Бога в Небесното Царство, в благодатта, общение с Него, в молитва и благодарение. И още тук, на земята, Господ показва на хората, че, ако ние сме вътрешно близки до Бога, тогава и всичко външно около нас се преобразява. Същите тези предмети и същата тази храна придобиват други свойства, други качества. И даже човешкото тяло се изменя, става и нетленно, и благодатно.

Недалеч от Константинопол живеел един подвижник, който прекарвал времето си в уединение, в тишина, в молитва, хранел се само със сухари и вода от кладенеца. И ето веднъж при него дошъл преоблечен византийският император. Преоблякъл се в обикновени войнишки дрехи, той дошъл при стареца, за да послушат неговите поучения. Разговор продължил много дълго. Императорът видял, окачена на стената у подвижника торба със сухари, и изведнъж почувствал глад, и му се приискало да похапне. Той помолил отшелника да го нагостил със сухари. Подвижникът се зарадвал, отишъл, донесъл кладенчова вода, помолил се, благословил сухарите и водата. Императорът вкусил и след това казал на подвижника, че всъщност той не е прост воин, а император, ежедневно опитва много всякакви ястия, каквито съществуват в света, но никога не е усещал такава сладост и блаженство от вкусването на храна и вода. Подвижникът му отговорил, че това не са просто сухари и вода, а те са благословени от Бога, Господ със Своята благодат така преобразява тази оскъдна храна, че тя заменя за подвижника всички ястия, които съществуват в света.

И ние, скъпи братя и сестри, слушайки евангелското повествование за чудесното насищане с пет хляба на пет хиляди човека, също така трябва да помним, че и нашето, както вътрешно, така и външно благополучие, нашето насищане на душата ни, на нашето тяло зависи от това доколко близък до нас е Господ. Благославя ли Той нашия живот, нашите дела, това, което вършим? Благословя ли Той нашата храна и питие, спазваме ли ние Неговите заповеди? И ако ги спазваме, тогава Господ със Своята благодат може да извърши и извършва за нас много чудеса, подава ни всичко необходимо в излишък, от простото прави най- необходимото за нашето тяло, зае организма. Всичко зависи от нашата вяра, от послушанието към Бога.

Да се постараем да слушаме Бога, както Го слушали, внимавали в казаното от Него петте хиляди човеци, забравили всичко, което съществува в земния живот, да носим християнската вяра в своя живот, да изпълняваме Неговите заповеди и Господ по чудесен начин ще ни даде всичко потребно за този живот. Амин.