ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Версия за печат

За да слезе Бог на земята, за да Се въплъти и да стане човек заради нашето спасение, бил нужен някакъв скъпоценен съсъд, който би съумял да удържи в себе си Бога и да бъде подобен на тази неизгаряща къпина, от която Бог говорил с Мойсей. Ние знаем, че там, където е грехът - там липсва Божията благодат. И значи съсъдът, на когото предстояло да приеме в себе си Бога, би трябвало да бъде безгрешен. И ето Господ избира този съсъд - Пресвета Богородица. Но за да се роди Дева Мария толкова чиста, нужно било нейните родители да преминат през очистване. И ние знаем от Преданието как престарелите Йаким и Анна постоянно се молели съкрушено и изпросвали от Бога милост за раждането на дете. Този път бил труден и трънлив.

Когато оскърбили Йоаким по време на принасяне на жертва, казвайки му, че е грешник, нали нямал деца, тогава той в съкрушение се оттеглил в пустинята. Ние можем да кажем, че той постъпил като истински православен човек. Нали, ако някой ни каже сега: „Ти си грешник!”, ние тутакси ще за почнем да се оправдаваме и да казваме: „Аз не съм грешник! И съм по-добър от тебе! Ето ти си грешник!” Но Йоаким е за нас пример за подражание: той смирено и кротко си тръгва, и плаче, но не защото са го обидили, а защото, му се струва, че в него има някакви скрити грехове, които той не вижда и не знае за тях. Но ето на Йоаким се явява ангел и съобщава, че Бог е чул неговите молитви и, че ще му се роди Дъщеря, която и ще стане Богородица.

Така чрез кротост и смирение станало чудото на раждането на Дева Мария от престарели родители. Но Господ и на нас също казва: „Бъдете кротки и смирени като Мен” (вж. Мат. 11:29). Православният човек трябва постоянно да вижда себе си като грешник. Но няма ли от това винаги да изпадаме в униние и отчаяние? Не. Св. Серафим Саровски казвал на всекиго: „Радост моя!”. Ето и ние трябва постоянно да носим в себе си Пасхалната радост, но при това да осъзнаваме себе си като грешници, които сами по себе си не могат нищо, но с Бога могат всичко. Така можем да победим унинието. Важно е да помним, че Бог винаги е обърнат към нас и, че ние, извършвайки грехове, Му обръщаме гръб.

Богородица от името на целия човешки род е казала: „Ето Рабинята Господня!” (Лк. 1:38). Ето това е послушание! За Бога било важно не просто насила да ни спаси. Нали някога нашите прародители направили избор, отвръщайки се от Бога. Значи и за спасението на човечеството било нужно хората отново да направят избор… И ето Божията Майка, от името на цялото човечество, казва: „Ето Рабинята Господня!”. Така и ние трябва да поверим себе си на Божията воля и да кажем: „Господи, нека бъде всичко по Твоята воля!”

Превод: Иконом Йоан Карамихалев