ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА, ЛЮБОВТА И МЪДРОСТА СА НАЙ-ВИСШИТЕ ХРИСТИЯНСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ, ПРАВЕЩИ ЧОВЕКА ВЕНЕЦ НА ТВОРЕНИЕТО

Версия за печат

Днес Църквата празнува паметта на мъчениците от втория век на християнската история - Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Преданието е донесло до нас историята за тяхната смърт за вярата при римския император Адриан. В нашата култура тези светици са много популярни, а техните имена са разпространени сред жените. В какво е причината за такава любов към тях?

Работата е в това, че вярата, надеждата и любовта – това е естественото състояние на нашата душа. За нас винаги е свойствено в нещо да вярваме, опирайки се на външни за нашия опит авторитети, на нещо да се надяваме, т. е. да гледаме в бъдещето без страх, с радост, и да обичаме, т. е. да изпълваме своя живот и живота на заобикалящите ни хора с доброта и загриженост. Човек, в чиято душа липсват тези добродетели, веднага се забелязва: той е горд, гневлив, самоуверен, унил и егоистичен, т. е. губи подобието Божие, заложено в нас от самия Творец.

Да вярваме, да се надяваме и да обичаме е жизнено необходимо за всеки от нас. Нали от тези движения произлиза упованието, което ни дава сили да продължим да живеем: вярата е осъзнатото признаване на Бога и Неговата света воля, надеждата е увереност в ближните и тяхната подкрепа, а любовта е впрягане на себе си и на своите вътрешни духовни сили в служба на доброто.

Но както трите момичета не можели да преживеят без своята любяща майка, така и вярата, надеждата и любовта без София (а това име се превежда от гръцки като „мъдрост”) са невъзможни и опасни.

Без мъдър подход вярата се превръща във фанатизъм и човек вече не може да различи къде е доброто и къде е злото, сляпо подчинявайки се на съмнителни духовни авторитети, без да съгласува тяхното учение даже със здравия смисъл. Надеждата без мъдрост се превръща в нехайство или в лениво разчитане на късмета - и така, ще стане, казват! А любовта без мъдрост заслепява човека, прави го ревнивец и тиранин.

Вярата, Надеждата, Любовта и Мъдростта са най- висшите християнски добродетели, правещи човека венец на Творението, заради спасението на когото Бог дошъл на земята.

Поздравявам всички именнички с този празник и желая на всички нас да изпълваме повече своя живот с мъдрост, с вяра, с надежда и с любов!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев