ЗА БОГАТАША И ЛАЗАР (Неделя 22-ра след Петдесетница)

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки от нас рано или късно поставя пред себе си въпроса: „Защо Бог така е устроил моя живот? Защо ме е направил такъв? Защо аз не съм такъв като моя брат? Защо нямам богатства, радости, таланти? Защо съм беден, зъл, раздразнителен, некрасив?” Всеки от нас рано или късно пита себе си и Бога: „Защо ми е целият този живот?”

Този въпрос не е напразен. Ако се замислим това е въпрос сериозен и дълбок. Някога Антоний Велики, един от водещите подвижници, задал на Бога именно такъв въпрос – а той имал удивително дръзновение: той говорел с Бога, както ние говорим един с друг, – ето той попитал Бога: „Господи, защо един се ражда в богатство и знатност, а друг в нищета и безславие; защо един е здрав, а друг болен, защо един постоянно изпитва радост от живота, а друг го преследват непрестанно скърби и болести?” Божият отговор бил такъв: „Антоний, това са Божии работи, да се вглеждаш в тях не е полезно за душата. Ти бди над себе си”.

Има страшна тайна, има загадка, която никой не може да разгадае: защо това съм аз, именно аз, а не английската кралица, примерно... Никой не може да каже, защо този живот с неговите грехове, скърби, тъги, с някакви вътрешни проблеми, защо аз, а не друг, защо аз съм болен, защо съм така грешен. Редом с мен живее човек: той е свят. Защо аз не съм свят?

Днешната притча, която Господ ни е разказал в Евангелието, ни дава някои отговори на тези непрости въпроси. Вие помните: живеели богаташът и Лазар, богаташът се обличал в порфир и висон и пирувал бляскаво, а Лазар лежал у дома си в струпеи и мечтаел само за това - да похапне нещо от изхвърлените остатъци от храната и той бил така слаб, че не можел да прогони кучетата, които лижели неговите рани.

Пределното богатство, пределното процъфтяване и пределната нищета, крайната бедност са ни показани от Господ в тази притча. И на пръв поглед изглежда, че е достатъчно да бъдеш просто нищ и да лежиш в калта, за да се спасиш, защото Лазар бил спасен. Помните ли как свършва притчата? Лазар бил отнесен в лоното Авраамово, в рая. Ние нищо не знаем от притчата за греховете на богаташа, там не се говори за това, че той вършел някакви зли постъпки. Казано е само в какво се е обличал и как пирувал. И все пак, може би, някой ще помисли, че е достатъчно да бъдеш просто богат, добре облечен и здрав, за да погинеш и да не наследиш Царството Божие.

Такъв възглед, обаче, е чужд на православното разбиране на притчата. Евангелието, което ни е дадено от Господа, тази блага вест за Вечния Живот, е богато и многообразно. За да разберем правилно тази притча, нужно е да си припомним две изказвания на Христос. Първото – за бедността: „Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно”. Второто е за богатството: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в Царството Божие”. И ето възниква въпросът: може ли да се спасиш с едната нищета и може ли да погинеш от само от едното богатство?

С цялата Църква казвам: не! Сама по себе си нищетата не спасява, само по себе си богатството не погубва. И богатството, и нищетата (и това трябва да запомним) са дарове Божии. На един Бог дарява богатство, на друг пък дарява нищета. Те не са важни сами по себе си, важно е това: за какво и как ги използваме, с каква цел проживяваме живот в богатство, с каква душевна настройка понасяме нашата нищета, ще пируваме ли само бляскаво или ще се постараем макар и една сълза да изтрием, макар една печал да утешим.

Ето нищетата. Изглежда че, всичко тук е просто: нищ ли е човек, значи, вече се спасява. Не, Божието слово ни казва: „Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно”. Какво значи „нищи духом”? Според едно от тълкуванията, „нищ духом” не е този, който съвсем няма нищо. Ако всичко би било така просто, всеки от нас непременно би се спасил, нали всички ние в някакъв смисъл сме нищи. Въпросът е в друго, в това – какви плодове принася тази наша нищета. А тези плодове много често са завист, раздразнение, ненавист, тайно желание да придобиваш и да придобиваш, накрая злобата от това, че не можем да придобием толкова, колкото би ни се искало да придобием. Спасява ли се такъв нищ? Разбира се, че не! Понеже целият му живот е грях и „похот на очите”, както казва апостол Йоан Богослов.

Какво представлява „нищият духом”? „Нищ духом” това е този, който е имал нещо и се отказал от имането заради Царството Божие. Припомнете си притчата на Спасителя за търговеца, който търсел прекрасни бисери. Когато намерил един удивителен бисер, продал всичко, което имал, цялото си имане, само за да придобие този бисер. Наистина нищият духом се отказва от талантите, от житейския успех, от богатство, отказва се от всичко и казва: „Главното в моя живот – това е Бог, това е вярата, това е Царството Божие, това е надеждата за бъдещия живот”. И тогава, разбира се, той не се решава да твърди, че да се ходи на църква не е толкова важно, че има много други дела, много са му грижите по дома, защото той знае: има главно, а има и второстепенно.

Можеш да бъдеш външно нищ и да трепериш над всяка дребна монета. А може да бъдеш богат и да не отдаваш значение на имането си, да не прилепваш към него с душата си, с лекота и простота да се разделяш със всичко, което Господ е дал, защото Господ е дал, Той и ще вземе.

Припомняйки си за това, нека се запитаме: кой от нас е нищ и кой богат? И има ли за нас, ако сме богати, възможност да се спасим, защото обръщаме богатството си в радост за другите хора? Или сме нищи? И тогава истина ли е, че ние сме доброволно нищи, че сме се отказали от придобивки, отказали ме се от притежания?

Това наблюдение над самите себе си, може би, ще ни даде и отговор на този въпрос, който някога поставил пред Бога свети Антоний Велики: защо един се ражда здрав, а друг болен? Защо един страда цял живот, а друг цял живот се радва? Някои мислят, че болестта е най-страшното зло, което Господ праща на човека. А между другото имало светци, които се спасявали с това, че цял живот с радост, с душевно умиление търпели скърби. Амвросий Оптински боледувал през целия си живот, а бил свят. Ние пък така се суетим по повод нашите скърби! Тичаме при екстрасенси, тичаме при знахари, със всички сили започваме да следваме чудовищните съвети на тези слуги на сатаната, забравяйки всичко на света. „Най-главното е здравето” – казваме си един на друг. Най- главното е здравето! Нима е истина? Най-главното, на мен ми се струва, все пак е Вечният Живот, който предстои пред всички нас, искаме ли това или не. Дори да не вярваме в Бога, дори да ни е все едно за какво говорят в църквата, но все пак всеки от нас ще живее вечно, защото битието, с което Бог е наградил тварта, е неунищожимо. Не може да умрем завинаги. Не може да бъде. А ето какъв ще бъде Вечния Живот, животът в бъдещия век – това зависи от нас. Това зависи от нашите усилия, от нашата вяра, от нашата любов, а съвсем не от нашето богатство и от нашата бедност. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев