В ЦЪРКВАТА ИМА ВСИЧКО НЕОБХОДИМО ЗА НАШЕТО ЛЕЧЕНИЕ И ЗА НАШЕТО СПАСЕНИЕ (Притчата за милостивия самарянин)

Версия за печат

Днес на Божествената литургия чухме от евангелското четиво притчата за милостивия самарянин, който оказал помощ на страдащ човек, а не го отминал, както това направили останалите. Смисълът на тази удивителна притча е, че твой ближен – това е всеки човек, когото срещаш по пътя си. Понеже болка и страдание може да изпитва всеки човек, и това не зависи нито от расата, нито от националността, нито от религията. Едни хора имат бяла кожа, други – жълта, трети – черна, но всички те изпитват еднаква болка. Разбира се, че е трудно да обичаме всички еднакво. Но е нужно да осъзнаем, че всяка човешка личност има абсолютна ценност. Навярно, ние не можем изведнъж да заобичаме своя враг, но можем да погледнем на него през призмата на Евангелието. Ние можем да убедим себе си в това, че Христос е умрял на Кръста и за него също, а, значи, и в него има нещо достойно за смъртта Христова. Значи, той също е творение Божие, създадено по Негов образ и подобие.

Но, освен това, в притчата се съдържа още символичен пласт, който вмества в себе си цялата световна история – от началото и до края, от сътворението на света до второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Притчата за милостивия самарянин се състои от четири предложения. Ето в тези четири предложения се побира цялата история и цялата Библия. А как да разшифроваме символичния пласт на притчата? Светите отци отдавна вече са класифицирали всичко. Според мнението на светите отци, човекът, отиващ от Йерусалим в Йерихон, който бил нападнат от разбойници, – това е нашият праотец Адам, а в негово лице и цялото човечество. Йерусалим е символ на Божието присъствие, Йерихон – символ на греха и порока. Адам и Ева не устояли пред изкушението и били принудени да напуснат Небесния Йерусалим, т. е. рая. Адам и Ева били пратени на земята, в Йерихон, където ги очаквали различни беди и несгоди. Разбойниците, които нападнали човека – това са демоничните сили. Раните – това са греховните язви. Свещеникът и левитът, които отминали изпонаранения човек, – това е ветхозаветната Църква, която сама по себе си не могла да спаси човека. А ето милостивият самарянин – това е нашият  Господ Иисус Христос. Нека си припомним осма глава от Евангелието от Йоан. Фарисеите попитали Христос: „Не казваме ли ние истината, че Ти си Самарянин и че в Тебе има бяс?” Христос отговорил на това: „В Мене бяс няма”. Той възразил относно беса, но не казал, че не е самарянин, макар думата „самарянин” да била обидна за юдеите.

И ето този самарянин се спира при изпонаранения човек. Той му превързва раните, изливайки масло и вино. Какво представлява маслото? Маслото – това е символ на помазанието със Свети Дух. Това е миропомазване, кръщение. Какво представлява виното? Виното е символ на Христовата Кръв. Това е причастието. Какво означава превръзката? Това е символ на Божията благодат. Всичко това са основните Тайнства на Църквата. После самарянинът завел пострадалия човек до странноприемницата. Какво символизира странноприемницата? Странноприемницата – това е Църквата Божия, в която има всичко необходимо за нашето лечение. Какво символизира съдържателят на странноприемницата? Това е свещенослужителят, на когото Господ е заръчал да се грижи за паството. Двата динария, които самарянинът дал на съдържателя – това са Свещеното Писание и Свещеното Предание. И, накрая, обещанието на самарянина да се отбие в странноприемницата на връщане, за да се разплати докрай – това е указание за второто пришествие на Иисуса Христа. Когато Той, както е казано в 16-та глава от Евангелието от Матея, дойде, ще въздаде на всекиму според по делата му.

Ние с вас стоим сега в храма – това значи, че всеки от нас Господ е привел в странноприемницата, където ние лекуваме своите греховни рани. Всеки път на изповед слушаме следните думи: „И тъй, внимавай, понеже си дошъл в лечебницата, да не си отидеш неизцерен”. Храмът – това е лечебница, това е болница. И в храма винаги има много болни, страдащи и нещастни хора. Не бива да очаквате да срещнете тук идеални хора. Случва се, идват някои и казват разочаровано: „Аз другояче си представях църквата. Съвсем не това…” А какво си си представял? Че тук всички са с крилца ли? Че тук всички се усмихват един на друг? Не, това е болница. Тук има рани, кръв, гной и бинтове. Църквата понякога прилича на лудница – кой ли не е тук.

Нали Господ специално е създал Църквата за духовно немощни хора. За духовно слепи, които вече не разбират къде е доброто и къде е злото. Ако не ти харесва такава Църква, тогава опитай да потърсиш друга – с идеални хора. Но помни: само да я намериш тази съвършена църква, тя тутакси ще престане да бъде съвършена, защото ти със своето несъвършенство ще я изкривиш. Така че не трябва никъде да ходиш и не трябва нищо да търсиш. Тук има всичко необходимо за нашето лечение и за нашето спасение. Господ никога не крие Своите съкровища. Той и Сам никога не се крие, никога не подминава. И от нас се иска само едно – да Му позволим да ни превърже, да Му позволим да излее върху нашите рани масло и вино. И ние трябва да Му поблагодарим за тази помощ, но не само. Ние трябва да се научим да постъпваме също като Него – да помагаме на ближния, да не подминаваме чуждите болки и страдания.

Бог действа в този свят чрез човешките ръце – твоите, моите, нашите ръце. Погледни ръцете си. Това са ръце Божии. Позволи на Бога да действа в този свят с твоите ръце, защото Той няма други ръце, освен човешките.

Превод : Иконом Йоан Карамихалев