ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА СВЕТИ АПОСТОЛ АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ

Версия за печат

Днес, скъпи братя и сестри, отбелязваме паметта на свети апостол Андрей Първозвани. Той се нарича първозвани, защото пръв тръгнал след Христос. Както знаете, той бил брат на първовърховния апостол Петър, тогава още – Симон, когато ги призовал Господ. Те били рибари. Рибарите – това са хора не много образовани, които твърде много се трудят. Рибарите не стават богати, те са хора на късмета: днес има риба, а утре няма. Те са били големи труженици с много големи сърца. Както е написано в Евангелието, когато в Проповедта на планината Господ казва: блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Ето за нас с вас това е много важно, защото този век е много лукав. Ние много умуваме, строим всякакви планове, опитваме да анализираме: какво е било, какво ще бъде. А трябва да слушаме сърцето си. Ето апостол Андрей бил необразован човек. Той като дете възприел проповедта на Йоан Кръстител. Когато Йоан Кръстител казал: ето Агнецът Божи, Който взима греховете на целия свят, - той веднага тръгнал след Него, взел брата си Петър (Симон). Така започва призоваването на апостолите. Апостолът се потрудил за проповедта на Евангелието. Апостолът мъченически завършил своя живот: той бил разпнат в град Патра, в Гърция на кръст с хикс-образна форма. И бидейки разпънат, той продължавал да проповядва за нашия Спасител, за Спасителя на света.
И ето неговият живот за нас е такъв удивителен пример за това, че трябва да живеем в простота. Ние през цялото време мислим: какво ще бъде утре, какво ще бъде в други ден? Живеем с някакви страхове, а страховете ни убиват. У нас после възниква стрес: много ядем, лошо спим, нервничим и сме обзети от своите страхове – започваме да боледуваме. Трябва винаги да се уповаваме на Бога. През цялото време да помним: каквото и да се случи с нас – Господ никога не ще ни остави: ето Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев