ИЗЦЕЛЕНИЕТО НА ЙЕРИХОНСКИЯ СЛЕПЕЦ

Версия за печат

Светата Църква ни предлага разказа за изцелението на Йерихонския слепец. Не ни е нужно дълго да ни обясняват колко тежък недъг е слепотата за всеки човек. Нали учените са изчислили, че 90% от информацията човек получава чрез органите на зрението, затова ако човек няма зрение, колко по-беден е животът му, колко по-нещастен е той.
И ето такъв слепец стоял край Йерихон и, чул шума от минаващата тълпа, попитал: „Кой идва?”. Получил отговор, че това е Христос, той видял в Него Божествения Лекар на душите и телата ни, и се обърнал към Него с молба за помилване. И когато Господ му обърнал внимание и попитал: „Какво искаш?”, той отговорил: „Да ме изцелиш”. И Господ, видял твърдостта на вярата му, защото той гръмко се молел, даже крещял така, че околните му правели забележки. По всичко изглеждало, че неговото поведение излиза извън рамките на приличието. Това желание да получи Божията милост било толкова голямо, че той получил просимото. Господ го изцелил и той тръгнал, славейки Бога и проповядвайки на всички за това чудо, което Господ сторил с него.
Тук виждаме, братя и сестри, урок за нас. Този йерихонски слепец е нашият днешен учител.
Ние трябва да се научим от него на тази ревност, решителност да молим Господа за своите проблеми, недъзи. Ние всички, като че ли, сме зрящи. Но всички ние сме покрити с душевна слепота, която е грях, защото всеки грях, всяка страст затъмняват нашата душа, помрачават сърцето. Това не са празни думи, братя и сестри, Евангелието направо ни казва: само „чистите по сърце ще видят Бога”. А тези, чието сърце е помрачено, душата е сляпа, не ще видят Бога.
Ето целта на нашето битие на земята – преминавайки след време в задгробния живот, да можем да лицезрем Бога. И това у нас няма да се получи, ако ние тук, в този живот не очистим нашата съвест, нашата душа, не освободим нашето сърце от греховете. Йерихонският слепец даже по време на своя земен живот се сподобил с това прозрение, както виждаме, и телесно, и душевно.
И ето пред нас стои задачата – да живеем така, че да видим Бога още на земята. Понеже Светата Църква казва: „Това, което не започне на земята, то не ще започне след смъртта”. То ест, след смъртта ние ще имаме това, което имаме сега приживе.
Вижте, какво е вътрешното ни състояние - потискащо. У един има гордост, тщеславие, гняв. У друг - униние и отчаяние. У трети - плътски похоти бушуват в душата. Ето какво имаме в наличие. В реалността. Ако ние умираме с такава вътрешна нагласа, преминаваме в задгробния живот, това болезнено състояние след границата на смъртта само се усилва. Така че за какво съзерцаване на Бога може да става дума? Засега Господ ни дава възможност да се очистим от сквернотата на плътта и духа.
Духовно слепи са също тези, които отричат съществуването на Бога, отричат значимостта на Църквата, нейните установления и тайнства. Слепи са и тези, които вместо в храма ходят в театрите. Тези, които вместо Евангелието, свещената Книга, където можем да узнаем волята Божия и да сравним нашето вътрешно състояние с това, което ни проповядват Христос, четат само други книги, те също са вътрешно слепи.
И затова днес йерихонският слепец е наш наставник. И нека молим Господа също така неотстъпно и горещо да ни изцели от нашата вътрешна слепота и да ни дарува възможност вечно да Го съзерцаваме. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев