ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 28-МА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Представете си картината: при Христос довели жена, която дълги години тежко боледувала - тя била недъгава, вероятно, вследствие на паралич. И Господ, виждайки тази страдалка, я изцелява. Това станало в събота - в деня, когато според юдейския закон не може да се върши нищо. Книжниците и законниците, видели това чудо, не се радват и не благодарят, а осъждат Христа: „Какво прави Той? В събота изцелява тази нещастна, поразена от болестта жена! Това е грях, не може да прави това!” Ето пример за мнима праведност и мнимо изпълнение на законите. Сърцеведецът Христос им отговаря: „Лицемери! Вие казвате, че в събота не може да се изцелява? Ако вашият вол в събота падне в яма и го грози гибел, вие ще тичате да го спасявате. Аз пък изцелявам измъчената от болест жена, а вие казвате, че не подобава да върша това. Бог изисква да следваме не буквата на закона, а любовта”.

Често така и става в нашия живот. Ние осъждаме всички и всичко - осъждаме свещеници, осъждаме Патриарха и епископа, а себе си считаме за праведници. Много е болно да виждаме, когато такива „праведници”, които често идват в храма, правят резки забележки на тези, които току-що са започнали да идват в дома Божи и, вероятно, още не знаят как да се държат. Човекът е дошъл в храма, за да почувства топлота и любов, а се получава обратното – той чува съскане и осъждане. И, е възможно това завинаги да отлъчи този човек от храма, от вярата и от Бога…

Много опасен е този път на лъжеправедност, път на осъждане на другите и възвеличаване на себе си. Едва след смъртта ще бъде този Съд, на който ще кажат какво сме постигнали и какво не сме. А в този живот нашата цел е чрез смирение и труд, чрез добро отношение към другите да заличим нашите собствени грехове… Същността на християнския живот не е във външната праведност, когато ние се самопревъзнасяме. Само Бог определя кой е праведен и кой - не. Милвайки ни, Той ни дава време за осъзнаване на греховете и за покаяние.

Благоразумният разбойник на кръста възкликнал: „спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!” (Лк. 23:42). И в отговор чул: „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лк. 23:43). Това чул не мнимият праведник, а разбойникът, но го чул тогава, когато сам осъдил себе си и заскърбял за праведника Христос, несправедливо разпнат между разбойници. И това покаяние го направило първият, възлязъл в рая, към което и ние ще се стремим. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев