НЕ ТРЯБВА ДА СЕ БОИМ ОТ ИЗПИТАНИЯТА, А ДА СЕ СТРЕМИМ КЪМ БОГА С ЦЯЛАТА СИ ДУША И С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ

Версия за печат

Преди празнуването на светлото Рождество Христово Православната Църква е установила да се отслужват в двете предхождащи недели особени богослужения. В този период ние възпоменаваме светиите на Ветхия Завет. С какво се отличават тези два празника - Неделя на светите праотци и Неделя на светите отци. Отличават се с това, че в Неделя на светите праотци ние възпоменаваме всички, без изключение, светии от Ветхия Завет, а в Неделя на светите отци ние възпоменаваме тези, които влизат в родословието на нашия Господ Иисус Христос и, чиито имена вие чухте от евангелския откъс, който се чете в тази неделя. В Неделя на светите отци също така се възпоменават пророците, които предвъзвестявали раждането, въчеловечаването на Иисуса Христа.

Защо възпоменаваме светите отци на Ветхия Завет преди Рождество Христово? Понеже те със своя живот, със своите трудове, със своите подвизи приближили идването на нашия Господ Иисус Христос в човешки образ. Ние възпоменаваме тези, които съумели да съхранят чистотата на вярата, и благодарение на които могла да се появи необикновената Пресвета Дева Мария, от която се е въплътил Иисус Христос.

Светиите от Ветхия Завет ни учат да се борим с греха, нали в своето време те, както и ние, се намирали в бушуващото море на греха. Светиите ни показват със своя живот как трябва да се предпазваме от грях. Какво може да ни предпази от греха? Само нашата крепка вяра и нашата устременост към Бога. Горещата любов към Бога ще ни помогне да победим греха, но ние трябва да помним, че без полагане на усилия е невъзможно да се спасим.

Ние с вас трябва да се взрем в себе си и да кажем цялата истина за своето духовно състояние. А истината е, че сега ние сме дотолкова разслаблени и дотолкова немощни, че засега даже дума не става за нашето спасение, защото изискванията, които са се предявявали във Ветхия Завет, не само не са се умалили, а, напротив, още са се увеличили. И затова ние с вас не трябва да мислим, че в наше време можем да се спасим, посещавайки богослужение един път в седмицата, причастявайки се един път в месеца и възнасяйки ежедневно 10-минутни молитви. Разбира се, за спасението това е недостатъчно, но понякога даже това ни изглежда като подвиг, защото ние сме много разслаблени. Но трябва да разберем, ние сме воини Христови, а воините не трябва да се боят от трудности.

Животът около нас ни учи на нещо съвсем друго – на наслади и комфорт. Той казва: „Наслаждавайте се, радвайте се и за нищо не мислете”. Всичко около нас препятства нашето спасение и, ако ние с вас не излезем от вцепенението и не се замислим за своя живот, тогава лоши ще са нашите дела.

За нашето духовно състояние говори нашата изповед. Страшно е, когато на изповед идват хора и напълно спокойно изброяват своите грехове, и това се повтаря всеки път. Това говори, че ние с вас сме загубили всякакъв срам и всякаква съвест. Ние ще можем да се спасим само в този случай, ако у нас се появи ненавист към греха. Ние ще се спасим, ако вземем пример от светиите, казвайки: няма нито да ям, нито да пия, докато не се избавя от греха. Само такава дързост, такъв духовен устрем ще ни остави възможност за спасение. Ние трябва да разберем, че нашият главен подвиг е покаянието, затова целият ни живот трябва да бъде непрекъснато покаяние. Ние с вас трябва да виждаме своите грехове и да започнем борба с тях, постоянно възнасяйки молитви към Господа и просейки опрощение на греховете.

Не търсете в духовния живот наслади и удоволствия. Понякога идват при мен и казват: „Отче, молитвата понякога е толкова впечатляваща, че ме възнася на небето”. Налага се да обясня на човека, че трябва да се избягват подобни наслади и удоволствия. Нужно ни е да достигнем сърдечно съкрушение, а после вече да плачем за своите грехове. Ние трябва да се учим да се молим. Почти всички грехове, за които свещеникът слуша на изповедта, са свързани с това, че у нас липсва дълбока молитва. Само внимателната молитва ни помага да се избавим от греховете.

Отново и отново ние с вас се обръщаме към опита на светите отци и праотци от Ветхия Завет, и се учим от тях да не се боим от скърби и изпитания, и да се стремим към Бога от цялата си душа и цялото си сърце. Само по такъв начин ние с вас можем да се спасим.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев