ПРОЛЕТ, ЛЯТО...

Версия за печат

Слънцето изгрява, още не го виждаме, но светлината му огрява свода небесен, ясно е и около нас, човеците по земята.

Залязва слънцето, вече го няма за погледите ни, ала светликът му изпълва небето и обкръжава нас, люде ниско стоящи. 

По начин същ не виждаме Бога, но Той, невидимият, ни озарява с духовна светлина. За да усетиш това Му благо, трябва да отвориш очи и вдигнеш вътрешния си взор към Него.