ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

Скъпи братя и сестри! Поздравявам сърдечно всички вас с големия празник Богоявление. Ние днес извършихме особено тайнство, дарувано ни чрез Слизането на Светия Дух върху апостолите и върху цялата Църква. Ние осветихме водата чрез потапяне на кръста, възнасяйки особени молитви. Ние призовахме Светия Дух да освети водното естество, за да бъде то пронизано от Божествената сила и Божествената благодат. И за да разберем защо Църквата извършва това тайнство, ние трябва да обърнем особено внимание на думите на апостол Павел, който засвидетелствал: „ по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали” (Еф. 2:8). В Посланието на апостол Павел до Тит, което се чете днес, тази мисъл се повтаря: човек се спасява не поради своите -, праведни - дела, но само по Божия милост (Тит. 3:4-7). Милостта, която ни се явява чрез действиетона Светия Дух, чрез благодатта на Бога, изхождаща от Него Самия и отнасяща се до нас, до нашето човешко естество, до нашия свят създаден от Бога, но помрачен от греха. Даже най-силният, най-властният, най-богатият човек няма никаква сила да победи греха. Нещо повече, колкото човек е по-силен, по-богат, толкова повече изкушения, съблазни има и толкова по-малко възможности да спаси душата си, да се избави от греха, от дяволския плен. Не е дадена такава сила на човека – това може да стори само силата Божия, която ни се явява чрез слизането на Божествената благодат върху всеки вярващ човек, член на Църквата.

Осъзнаването на това, че Бог извършва нашето спасение, а не ние самите, ни помага да запазим мъдрост, духовна трезвеност, да избягваме завишената самооценка, самопревъзнасянето над другите. Достатъчно е свидетелството на апостол Павел, че не поради своите дела, даже добри, се спасяваме, а само по Божията милост Тези забележителни думи можем да разпрострем не само върху делото на спасението, но и въобще върху всяко дело, което върши човек. Колкото повече възможности има човек, колкото по-високо стои на стълбицата на властта, колкото повече материални средства има, толкова по-голямо е изкушението да мисли, че всичко ставащо, в това число с негово участие, е резултат от неговия талант, от неговите сили, от неговите знания, от неговото богатство. Но ако човек върши нещо, то е или с помощта Божия, или защото Бог допуска той да извърши едни или други дела. А без волята Божия нищо не става.

Днешният ден трябва да ни научи на това, че ние се спасяваме с Божията благодат и всичко, което правим, ние го вършим дотолкова, доколкото това е угодно на Бога. Приемайки от сърце великото откровение за Богоявлението, ние трябв ада отговорим на него със своята гореща вяра, със смирение, с покаяние за греховете. Ето отговорът на Божията милост, която ни прави съучастници, макар и нерешаващи, а по-скоро помощници, изпълнители на Божествената воля и на Божествения замисъл. Живейки така, осъзнавайки по такъв начин своите възможности, възприемайки по такъв начин своето участие в делото на собственото спасение, ние не ще се препънем, не ще кривнем от правия път, но според силите си ще осъществяваме „благата, угодна и съвършена воля Божия” (вж. Рим. 12:2). И нека Господ, дарил ни днес радостта от благодатното общение в тайнството на освещаването на водата, да ни даде сили да живеем в съответствие с Неговия закон, с Неговите заповеди, с Неговата воля. Амин.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 

 


Източник: 
www.patriarchia.ru