ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА ДЕСЕТТЕ ПРОКАЖЕНИ

Версия за печат

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Представете си картината: Иисус Христос пътешества, както обикновено, из Палестина. Съпровождат Го учениците, а на пътя множество народ Го посреща. Хората знаели, че Христос, Който шества из Палестина с учениците, е нещо повече от прост човек и учител, - това е Този, Който може да изцели от най-тежък недъг, Който изгонва бесове.

В тези времена имало, както и днес, прокажени хора. Какво представлява проказата? Ние малко знаем за тази болест, неизлечима даже в наши дни. Днес за такива болни строят отделни болници, та напълно да ги изключат от контакт с други хора и предаване на заразата. В онези времена такива болни ги изгонвали от общество и нещастниците живеели в отдалечени места.

По пътя Христос бил пресрещнат от десет човека, болни от тази най-тежка болест. Естествено, те Го молят за изцеление и Господ, виждайки техните страдания и смилил се над тях, изцелява хората. Изцелените си тръгнали радостни по домовете и само един от тях се поклонил и поблагодарил на Христа. „Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси” (Лк. 17:17-19).

Често и в нашия живот се среща нещо подобно. За голямо съжаление, ние идваме при Бога тогава, когато са ни сполетели някакви нещастия: заболели сме, не ни върви в работата, имаме някакви неприятности... Отначало ние изпробваме всички човешки възможности, особено при болести – ходим при лекари, а ако не оздравеем, нерядко ние, назоваващи се православни вярващи, отиваме за помощ при врачки. А това вече е нравствено престъпление, предателство на Бога. Едва след това се сещаме за Бога и Неговата Църква - идваме в храма, започваме да се молим, да се каем, да молим Бога за помощ. Нерядко я получаваме и нашият живот се устройва благополучно. И отново забравяме, че Господ ни е изцелил нас от проказата и се отклоняваме в „страна далечна”, към страстите, към пороците, към греха.

Какво е казал Христос на този благодарен другородец? „Иди си; твоята вяра те спаси” Обърнахте ли внимание? Нищо друго освен вярата, която така не ни достига. Аз често казвам: външно ние изглеждаме вярващи, но нашата вяра не отива по-далеч от разума, т. е. признаването на Бога от разума. Ние нямаме доверие на Бога, признаваме Го, но живеем съгласно стихиите на този свят, поощрявайки страстите…

Да си припомним за десетте прокажени. Най-голямата ни помощ е от Бога. Не

трябва да забравяме да благодарим на Бога за всичко - и за скръбта, и за радостта. И тогава ще чуем: „иди си: твоята вяра те спаси”. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев