Приноси

Версия за печат

Нашият духовен Еверест е достигането до Бог. Оставането в подножието му, в света, ни обрича на тление и вечна смърт.

1.

Господи, научи ме да се моля! Научи ме да измолвам нещата, които са ми скъпи и направи да са ми скъпи нещата, за които Ти искаш да се моля! Господи, дай ми да виждам Тебе във всяко нещо, в което Си, в трева и вятър, в птица и море, в дъжд и луна, в светлина и цвете. Дай ми да виждам Тебе в другите! Господи, потопи любовта ми в Себе си, в бездната на Любовта, която си Ти! Не ме изоставяй, Господи, не отслабвай нишката, за чийто край се държа, катерейки стръмнината на благочестието Ти към Тебе! Знам, че често се пускам от нея, впивам нокти в пръстта на земното, на скверното, на безумното. Но Ти ме завържи за Себе Си, Господи, здраво ме дръж, да не падна в пропастта, която копая, да не се подхлъзна по калта, която трупам в себе си. Господи, милост за недостойнството ми, Господи, оправдание за неправдите ми, Господи, надежда на плача ми. Помилуй ме, Боже, по великата си милост! Удостой ме, Господи, със Себе Си!

2.

Господи, животът ми е гробище, през което вървя. И няма нищо живо в живота ми, светлинка в тъмнината ми. Господи, земята Ти благухае от цветя, произвежда плодове, сините водите я заливат и поят, и само аз като Каин се скитам в мъртвостта си, носейки Твоя белег върху душата си. Разтърси ме, Господи, вдъхни отново диханието на Своя Дух в ноздрите ми, изпълни съществото ми с благоуханието на Святото Си присъствие. Приюти ме в пазвата Си. Направи ме част от Себе Си.

3.

Господи, нима гласът на птицата е по-благозвучен от човешкия? И нима светлината на ранина отваря гърлото на птицата повече от това на човек? Нима думите, които си вложил в устата на човека не са по-медено-сладостни от птичето чуруликане? Нима ангел, а не човек държи в дланите си Твоята свята плът, Господи? Дай ми, Господи, думи за да славословя Твоята извечна милост!

4.

Като планина са греховете ми и аз стоя с вопъл пред нея. Вавилонска кула е сърцето ми, безсрамието ми надвиши облаците. Желанията ми са тъмни морски бездни. Любовта бяга от душата ми като от прокажен и злобата разяжда като ръжда вътрешността ми. Не остана чисто място по мене с очи да допра образа Ти, Господи. Но Ти, Господи, не се гнуси от мен. Приеми ме, Боже, в покаяние.

5.

Господи, нощта покрива очите ми. Надничам в душата си като в дупка на змия. Какво е разбойникът пред моята кръвожадност! Злодеянията ми са неизказани с думите, които си дал на човек да изговори с езика си. Ножът е в ръката ми и сърцето ми е далеч от мен. Прегризвам утробата, която Си вложил в мен за Твоите младенци. Господи, ороси очите ми. Дай ми, Господи, светла капка покаяние.

6.

Смекчи, Господи, коравото ложе на сърцето ми. Врагът ходи пред очите ми и моята нечистота ме връхлита. Камшикът на езика му изправя гърбиците на душата ми. Задавя ме злобата на моите страсти и дланта ми се свива. Греховете ме изобличават и аз се люлея като тръстика от вятър. Господи, успокой бурята на яростта ми. Господи, насочи ме в пътя на смирението. Да не отхвърля, Господи, някой от Бог създаден.