ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия Патриарх Кирил

22 март 2020 година, в Трета Неделя на Великия пост, Кръстопоклонна, Светейшият Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил отслужи Божествената литургия на свети Василий Велики в храма „Благоверни княз Игор Черниговски” в Переделкино, гр. Москва.След края на богослужението Предстоятелят на Руската Православна Църква се обърна към вярващите с проповед.

 

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства! Скъпи владици, отци, братя и сестри!

Радвам се, че Господ ме е привел днес в този храм, та заедно с вас да споделим неделната молитва в деня, когато възпоменаваме страданията на Господа и Спасителя и се покланяме на Неговия Животворящ Кръст. В днешното четиво от Посланието до Евреите (4:14-5:6) апостолът ни призовава да се приближим към Божия Престол, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.

Този призив сякаш специално е отправен към нас днес. Естествено, че в тежкото време, когато в страната и в света е започнала епидемия, човек най-напред мисли за собственото си спасение. Това е заложено в природата на човека, и, разбира се, нужно е да правим всичко, за да предпазим себе си, роднините, близките, своето обкръжение от разпространение на инфекцията.

Но ние знаем: когато възниква обща опасност, нерядко се разрушават човешките връзки и всеки започва да мисли само за себе си. Понякога това довежда до загуба на човешки облик, до междуособна война, до стълкновения, до обществен колапс. Днешното апостолско четиво ни призовава да запазим способността да вършим добри дела, да вършим благодеяния. Въпреки инфекцията, която провокира отчуждение на един човек от друг, ние трябва да не забравяме нашите ближни и според силите и възможностите си да им оказваме помощ – разбира се, изпълнявайки всички необходими предписания, за да не се окажем разпространители на инфекцията. Днес от нашата подкрепа особено се нуждаят възрастните хора, самотните, лишени от възможност даже за продукти да излязат – такива има, навярно, и сред нашите съседи, роднини и близки. Затова, предпазвайки себе си и своите ближни от разпространение на инфекцията, ние трябва да помним, че никой не е отменял вършенето на добри дела, и неслучайно днес прозвучаха за всички нас думите на апостола от Посланието до Евреите.

Нека Господ да укрепи всички нас. Нека се молим за нашата страна, за нашия народ, за целия свят. За разлика от светските специалисти, които имат собствени обяснения за причините за тази почти глобална епидемия, ние трябва да погледнем на ситуацията през призмата на нашите духовни знания и да помислим: какво означава всичко това? Защо Господ допуска язва, поразяваща много хора? И възниква възможността да помислим не само за Божия гняв, както това е ставало в историята, но по-скоро за Божията милост. Господ призовава нашата самоуверена технологическа цивилизация, която смята, че за нея всичко е достъпно и всичко е възможно, да оцени пределите на своите възможности и да осъзнае своята слабост.

Действително, ние имаме потресаващи научни изследвания и резултатите от тях се въплъщават в живота. Но Господ сякаш ни казва: „при всичко ваше могъщество вие сте много крехки, вие сте наистина слаби, вие трябва да се осланяте – не само във време на катаклизми, но и във всеки ден от своя живот – на Моята помощ, на силата, която превишава всяка човешка сила”.

Да, ние сме длъжни да спазваме всички необходими санитарни правила, в никакъв случай да не ги игнорираме, както правят хора зловредни, но наричащи себе си вярващи, които заявяват: „къде е нашата вяра, ако ние се боим от инфекцията?” Един мъдър човек, отговаряйки на тази нелепост, е казал: „А ти се прекръсти и скочи от петия етаж! Но нали ти няма да направиш това, уповавайки се на своята вяра! Тогава защо подтикваш хората да нарушават правилата, които следва да изпълняват, позовавайки се на вярата?”

Вярата трябва да ни дава сила, за да преодоляваме недъзите, за да подкрепяме нашите близки, та, въпреки ограничението за придвижването и прочие ограничения, които днес се въвеждат в човешкото общество, ние в никакъв случай да не губим способност към вършене на добри дела, както ни учи днешното апостолско четиво. Ние трябва да оставаме хора, способни да обичат и да помагат на другите, и едновременно достатъчно съзнателни и дисциплинирани, за да изпълняваме всичко това, което е необходимо да изпълняваме от гледна точка на медицината, подчинявайки се на определени санитарни правила.

Още веднъж искам да кажа: появата на тази болест трябва да ни помогне да разберем, в какъв кризис, свързан със самоувереността, с горделивостта, пребивава днес човешката цивилизация. Господ ни вразумява по различни пътища. Той показва днес ограничеността на нашите възможности, не за да отпуснем ръце, не за да изпаднем в смущение, не за да загубим способността да се съпротивляваме, но за да осъзнаем своята собствена слабост и слабостта на съвременната човешка цивилизация. И, да продължаваме да се трудим, без да губим в никакъв случай духовния оптимизъм, все пак разбрали, че над всички е Бог, над всички е Неговата всемогъща десница.

Сегашните обстоятелства трябва още повече да ни укрепят във вярата. А тези, които се съмняват, ще преминат, може би, през тези изпитания и, при правилно отношение към тях, от съмняващи се ще станат вярващи. Да се надяваме, че и някой от невярващите ще види в изпитанията ръката на Бога и Неговата милост, и ще се отворят сърцата на хората, довчера още вкаменени, и ще станат те чада на Авраама, както ни говори за това Словото Божие.

Затова с вяра и надежда на Господа трябва да преминем тези дни на изпитания.Още веднъж искам да кажа: без да пренебрегваме никакви санитарни правила и медицински указания, но едновременно запазвайки силна вяра. Нека тези изпитания ни помогнат да погледнем и на самите себе си от критична гледна точка, да си зададем въпроса за своя собствен живот: всички ли у нас е правилно, всички ли у нас е добро, или ние твърде сме привикнали към макар относителното, но все пак много отличаващото се от предишните времена благополучие.

Да ни помогнем Господ да запазим здравето си. Господ да запази в здраве и благоденствие нашия народ, нашето Отечество и целия свят, и да укрепи Господ чрез това изпитание нашата вяра и надежда на Неговата всемогъща десница. Амин.

 

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 


Източник: 
www.patriarchia.ru