ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ 4-ТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Виталий Кузьмин

Ние с вас преминахме повече от половината от поста, и някои вече чувстват някаква умора. Но именно в този момент Църквата ни напомня, че този е пътят на възрастване в Бога и постническият път трябва да изминаваме постепенно. Този път има свои закони и своя логика. Понякога казваме на някой човек: „Слушай, помогни ми да реша интегрално уравнение”. Той, като правило, отвръща: „Знаеш ли, аз не разбирам от това, попитай някой друг”. Когато искаш от хората рецепта за истински борш, тогава те ще ти препоръчат да я търсиш в интернет. Но когато става въпрос за вярата и духовните въпроси, тук даже не е нужно да питаш – всеки напира да ти даде своя съвет: „Направи така, направи иначе”. То ест какво се получава? Че да вървиш към Бога е по-лесно, отколкото да вариш супи ли? Не, разбира се. Тук има свои рецепти, свои закони.

И ето именно преподобни Иоан Лествичник, чиято памет отбелязваме днес, ни предлага духовната азбука и духовната таблица за умножение, без знанието на които много трудно е да се придвижваш по пътя на духовното възрастване. Всичко това той описва в своята книга, която той нарекъл «Лествица», т. е стълбица. Този образ той, очевидно, взел от Ветхия Завет, когато, патриарх Иаков имал видение - той видял стълба от земята до небето. Това е символ на тези стъпала, по които ние възхождаме към духовно съвършенство.

Трябва да кажем, че книгата «Лествица» е доста сложна за разбиране. Ако започнем да четем подобна литература, тогава по-добре да четем поученията на авва Доротей, той пише по-просто. Книгата «Лествица» не е мляко, а твърда храна. Тя била написана в VII век специално за монаси, и все пак там има много ценни духовни съвети, които са полезни и за нас, живеещите почти 14 века по-късно.

Тази книга се състои от 30 глави, които представляват «стъпала». Първото, с което трябва да започнем, казва преподобни Иоан, това е отричането от света. Второто – това е послушанието, третото - безмълвието и т. н. Прочитайки началото на първа глава, разбираме, че по-нататък вече може да не четем. Защо? Понеже отричането от света - това явно не е за нас. Ние с вас не сме монаси: не можем да отидем в манастир, да се откъснем от света. Но всъщност можем. Да се отречем от света - това значи да се отдръпнем от неговите греховни стихии. Апостолът казва: „Не обичайте света”. Какъв свят има той предвид? Да не обичаме вселената ли? Или земята, създадена от Господа, да не обичаме? Не. Той казва: не обичайте това, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Ето от какво е нужно два се отречем и да се отвърнем. Но много хора се намират в стихиите на този свят и за нищо особено не се замислят. Те са като листо, паднало в река: плава натам, накъде го носи течението. Но може да се живее като кораб, който има свой маршрут. Трагедията на хората се заключава в това, че те са родени да бъдат кораби, а се държат като листа във водата. От нас не се иска да се оттеглим от света - от нас се иска да променим отношението си към него. Тук можем да се припомним известната притча за каменоделците. На въпроса: „Какво правиш?” каменоделците отговаряли различно. Първият казал: „Аз раздробявам тези проклети камъни”. Вторият отговорил: „Аз припечелвам с това за прехраната си”. А третият казал: „Аз строя храм” Да строиш храма на своята душа, значи просто да измениш своето отношение към това, което правиш. Апостол Павел в посланието до Колосяни е писал: „Всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци”. То ест всичко, което ти правиш, прави го от душа – като за Бога и съзиждай храма на своята душа.

Второто стъпало – това е послушанието. Това, че вие днес сте дошли в храма и сте се причастили със Светите Христови Тайни, това е послушание. Мнозина от вас спазват поста – това също е послушание. Послушанието на Църквата в малкото. А както е казал Господ, ако „в малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си”. Третата глава е посветена на безмълвието. Преподобни Йоан казва, че безмълвието е необходимо условие за чистата, неразсеяна молитва. Той разсъждава за такива степени на молитвата, когато човек се моли вече без думи. Когато за разговора с Бога думи вече не са нужни, защото човешкият дух се съединява с Духа Божи. Но тъй като ние живеем в света, не можем да достигнем пълно безмълвие. Обаче можем все пак нещо да направим. Ние можем, например, не просто да ограничим, а да изключим по време на Великия поста гледането на телевизионни предавания и новини. Ние напълно можем да не влизаме в интернет. Някой ще каже: „Но как без новини? А ако някъде изведнъж стане беда? Трябва да знаем, трябва да състрадаваме”. Но когато ти гледаш страданията на хората по телевизора, ти не се учиш на състрадание, ти просто наблюдаваш отстрани, седейки в креслото. И най-страшното е, че привикваш към това. И после, когато се сблъскваш с това в реалния живот, ти възприемаш това като поредната новина и отминаваш. Йоан Лествичник казва, че у човека силата на душата има определен ресурс и този ресурс трябва да се използва грамотно, по предназначение. Той даже съветва как да правим това. Всеки човек има за какво да се грижи - кръгът на неговите грижи. А кръгът на неговото влияние е това, на което той може да въздейства. Кръгът на грижите и кръгът на влиянието трябва да съвпадат. А у нас те не съвпадат. Ние се грижим почти за всичко, което става, но реално почти на нищо не влияем. Ето, например, някаква жена узнала от телевизионните новини за пожар в съседна страна. Тя тутакси го включва в кръга на своите грижи: преживява, тревожи се. Но да повлияе на това събитие тя никак не може. После идва от училище нейното дете, първокласник. Майката трябва да сгрее детето с топлината на своето сърце, а вече в нея няма топлина, тя я е изразходвала. Тя я е изразходвала за пожара, а на детето може да даде само тревога. И се получава, че тя и пожара не е потушила, и своето дете не е сгряла. Вместо да спасяваш целия свят и да се безпокоиш за всичко на света, ти се погрижи за своето семейство. Ти изразходвай топлината на своето сърце, ресурса на своята душа за близките. Ето това ще е много по-добре. На другите глави на тази забележителна и удивителна книга ние няма да се спираме, защото нашето време е ограничено.

Да даде Бог ние с вас да се издигнем по тази духовна стълбица. И не само сами да се изкачим, но и на други да помогнем да достигнат невечерната светлина на Царството Божие.

 

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 


Източник: 
www.tatmitropolia.ru