ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Теофан (Ашурков)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Сега ние чухме удивителното повествование (за грешницата, помазваща нозете на Христа със скъпоценното миро)… Днес Светата Църква празнува паметта на преподобна Мария Египетска. Неотдавна ние отново четохме канона на Андрей Критски и житието на преподобната – „Мариино бдение”…

Защо именно в дните на Великия пост ни се предлага начин напокаяние чрез житието на преподобна Мария? Сега целият свят е развратен и ако ние, наричащи себе си християни, прочетем книгата на своя живот, навярно, намираме в нея нещо не просто близо до тази грешница, после станала праведница, но, може би, още по-извратено. Ние виждаме как светът върви по пътя на разврата, но Господ показал с примера на Мария Египетска как чрез покаяние, чрез оставяне на греха човек може да се очисти.

Обръщайки се към вас и към себе си, аз казвам: „Боже всесилни! Колко още ние със своите непотребни дела отново и отново ще Те разпъваме? Но ние знаем, че грешницата, изляла миро на Твоите нозе, умила ги със сълзи и изтрила ги с косите си, е получила Твоята прошка. Така и ние към Тебе се обръщаме”.

Но помнете и това, че нашето обръщение не трябва да остава с формални думи на изповедта „грешен съм със слово, дело, помисъл”, когато сърцето остава безразлично и няма твърдо намерение повече да не повтаря греховете. Братя и сестри! Ако с такива сърца подхождате, няма да получите изцеление. Но трябва да има чувство на разкаяние и твърдо желание повече да не падаме в грях.

Ще дам и още един съвет: не трябва да се надяваме само на своите сили. Щом като нашето „аз” застане на първо място – ще съгрешим, защото без помощта Божия да се борим с бесовете е невъзможно. Разкаянието трябва да бъде искрено, обещанието да не грешим – твърдо, но с надежда на помощта Божия. И така, малко по малко, падайки и ставайки, каейки се отново и отново, ние постепенно ще постигнем очистване от тежкото иго на греха, което нерядко става наше второ „аз”, това, което светите отци наричат страст. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лк. 18:27), и Неговата сила е способна да изцели и избели душата ни, както това станало с Мария Египетска. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

 

Източник: 
www.tatmitropolia.ru