ИСКАМЕ ЛИ ДА БЪДЕМ ПРИЯТЕЛИ БОЖИИ? (слово на Лазарова събота)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Алексий Чубаков

Днес възпоменаваме събитието, което станало няколко дни преди кръстните страдания на нашия Господ Иисус Христос. С днешния ден приключва Светата Четиридесетница. От началото на Великия пост изминаха 40 дни и започна Страстната седмица — период, стоящ по особен начин в църковния календар. В тази седмица ние възпоменаваме последните дни от земния живот на Спасителя. Няколко дни преди страданията Господ извършил чудо – възкресил човек, който умрял преди четири дни. Днес ние чухме евангелското повествование за това чудо. Действително, Господ явил Себе Си като истинен Бог и истинен човек. Той вече не скривал, че Той е същият този Месия, Когото очаквало човечеството в продължение на много стотици години. Той Се проявил като повелител на живота.

И ние с вас помним, че Господ не един път възкресявал умрели хора. Възкресил и дъщерята на Иаир, но тогава някои имали съмнения: „А, може, тя да не е умряла, а да спи? А, може, всичко това да е само припадък?” Но в момента на смъртта на Своя приятел Лазар Господ заедно със Своите ученици се намирал далеко от Витания – това селище, където живеел Лазар. И когато Господ идва в неговия дом и вижда плачещите Марта и Мария – сестри на праведния Лазар – Той ги моли да Го отведат при гроба. Всички мислели, че Господ иска да се прости с него. Когато Той моли да отвалят камъка от пещерата, тогава Го предупреждават: „Господи, може би, не си струва? Той е умрял преди четири дни и вече се усеща миризма на тление”. И тук всички видели, че Господ заплакал. Господ не плакал на Кръста по време на страданията, а тук заплакал, показвайки с това любовта Си към Своя приятел Лазар, показвайки своето човешко естество.

И тук у нас възниква въпросът: какво представлява дружбата? И какво представлява дружбата с Бога? Някои свети отци наричат този ден празник на дружбата и любовта. На Тайната Вечеря Господ нарича всички Свои апостоли „братя Мои”, „приятели Мои”. А няколко дни преди това, когато някои от апостолите поискали от Господа да им даде възможност да бъдат редом с Него в Царството Небесно, Той попитал: „Ще можете ли да пиете чашата, която Аз ще пия?”. Това означава: „Ще можете ли да споделите с Мене Моята съдба?” Господ чрез апостолите задава този въпрос на всеки от нас. Ние искаме да бъдем приятели Божии, но ще можем ли да споделим тази съдба, този съд Божи, предназначени за всеки от нас? Много често ние виждаме, че някои живеят в своето доволство: в Бога не вярват, заповедите не спазват, храма не посещават. И като че ли всичко у тях е наред, и Господ снизхожда към тях. Но всъщност трябва да гледаме на това иначе. Господ ни пита: „Можете ли вие с Мене да споделите Моята съдба?” Ако в нашия живот се случват някакви скърби, неуспехи и изпитания, това не значи, че Господ ни е изоставил. Това означава, че Господ ни обича. Нали към трупа не пристъпва враг. Когато човек умира, вече не му е нужна никаква помощ, никаква хирургическа намеса. Когато човек заболява, при него идва лекар; и понякога този лекар му причинява и болка, и неудобства. Ето така е и в живота: ако ние искаме да бъдем приятели Божии, трябва да помним, че Господ като истински лекар се отнася към нас, и понякога това ни причинява неудобства, а понякога и болка.

Но ние отново трябва да отговорим на въпроса: „Искаме ли да бъдем приятели Божии?”. Ако искаме да бъдем Негови приятели, трябва да разберем, че следва да споделим с Господа Неговата съдба. И ето сега, встъпвайки в Страстната седмица, ние с вас трябва да разберем, че колкото и да ни се иска по-скоро да достигнем Светлото Христово Възкресение, няма да ни се удаде да сторим това, докато не изминем заедно с Господа последните дни от Неговия земен живот. Докато не видим предателството на Юда и тридесетте сребърника, които той получил за живота на своя Учител. Докато не пребиваваме с учениците и апостолите на Тайната вечеря и не чуем от Господа: „Вие сте Мои приятели”. Ако не възлезем на Голгота заедно с Христос, тогава не ще изпитаме тази радост, която Господ е приготвил за тези, които Го обичат. Тази пасхална радост, която очакват всички изминали всяка крачка с Христос.

Ако имате възможност, трябва да посещавате храма през Страстната седмица. Богослуженията през тази седмица са посветени на последните дни от земния живот на Господа. Желая на всички вас достойно да изминете Страстната седмица и да посрещнете светлия празник Възкресение Христово!

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru