СЛОВО НА ПРАЗНИКА ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Святослав Мирганиев

Скъпи приятели, поздравявам ви с празника Вход Господен в Йерусалим! Днес от евангелското четиво узнахме, че всички жители на Израил, посрещайки Христос, възкликвали: „Осанна във висините! Благословен е Идващият в името Господне!”. Всеки от тях посрещал своя човек: някой – Месията, някой – пророка, а някой – земния цар. Те считали, че накрая се е сбъднало това, за което дълго мечтали: народът Израилев придобил земно величие, затова околните народи отново ще се намерят под неговата власт, а всеки жител ще има земни блага.

Защо ви разказвам това? Понеже често срещам в храма хора, играещи ролята на просител. Те казват, че нямат жилище и работа, която би им харесвала. Говорят и за други проблеми и през цялото време чакат материални, земни блага, все повече заприличвайки на народа Израилев, очакващ земния цар.

А аз бих искал да кажа, че свърши Великият пост и започна Страстната седмица. Господ, влизащ във Великия град, е тъжен, защото Неговото човешко естество е неразривно с Божественото и Той знае какви трагични събития Го очакват през тази седмица. Ние с вас, отбелязвайки днешния празник, трябва да разберем, че идващата седмица няма да премине за нас напразно. Въпреки своята обичайна заетост и леност, трябва да намерим време за посещение на храма, нали всеки ден от тази седмица е особен и богослуженията се отличават от едно от друго. Те разказват за най-трагичните събития в живота на Спасителя и ние не може да останем настрани от тях.

Ние трябва да споделим тази болка. Трябва не само да посещаваме службите, но и да ограничаваме себе си в развлеченията и по-строго да постим. Молитвеното правило е такова: ако сме малодушничели и нещо сме пропускали, тогава трябва да четем всеки ден всичко, което считаме за необходимо за нашето душевно спасение, при това не механически, а осмислено. Това е най-главното.

Телевизионните и радиопредавания понякога създават впечатление, че Връбница – това е народен празник, когато е прието да се освещават върби и се украсяват с тях иконите. Понякога даже се споменават кулинарни традиции. Но това е съпътстващото, а не главното, създадено по-скоро за нашите деца, та постепенно да достигнат до вярата.

Ние трябва да разберем, че през предстоящата Страстна седмица Господ чака и от нас усърдие. Само изминавайки този път, ние можем правилно да посрещнем дългоочаквания празник. Днес ние споделяме радостта от Връбница и Входа Господен в Йерусалим, а следващата седмица нека проведем в усърдни молитвени трудове.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru