ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКИ ВТОРНИК

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Вторник на Страстната седмица е посветен на възпоменанието за думите на Господа и Спасителя, които ние преоткриват тайната за края на света и Страшния Съд (Мат. 24:36-26:2). За оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец Небесен. От тези думи ние узнаваме, че краят на историята не зависи от човешката воля, от политически, военни или културни фактори, но е в ръцете Божии.

Обаче в тези думи има и друг смисъл, който най-често остава вън от нашето внимание. Ние забравяме, че за всеки от нас краят на света никак не е свързан с есхатологията, но може да настъпи във всеки момент. Това е нашата земна кончина, човешката смърт, и за този ден и час никой от нас не знае. И ако краят на човешката история се свързва в съзнанието на хората с някакво неопределено далечно бъдеще, то за нас личният край на света може реално да настъпи във всеки ден и във всеки час.

Мисълта за смъртта не трябва да измъчва психиката на човека. Ние просто трябва да разберем, че смъртта, както и раждането, е много важно събитие в нашия вечен живот. Смъртта означава преход в друго битие, за нас още непознато, същото, с което Господ свързва всички Свои най-важни обещания, включително тези, за които чухме днес в евангелското четиво.

Всеки човек се намира под влияние на много и много обстоятелства. На различни влияния са подложени нашия разум, нашата воля, нашите чувства. Различни обстоятелства влияят върху избора на нашите решения и никой не може да избяга от тези външни обстоятелства. Даже подвижниците, затворниците, които се оттегляли от света именно, за да се освободят от влиянието на външните обстоятелства, не могли в пълна степен да се избавят от тях, изключение, може би, правят най-великите от тях, сред които е преподобна Мария Египетска, чиято памет ние винаги така тържествено прославяме в дните на Светия и Велик пост.

Ако не ни е дадено да се издигнем над външните обстоятелства и да спечелим победа над тях, ние въпреки това трябва да помним: нашите мисли, чувства, постъпки, запечатващи се в нашето съзнание и нашата памет, са всичко това, което формира облика на нашата безсмъртна душа. Всичко това ще бъде изправено от Господа на съд, и не само в края на историята, но и когато застанем пред лицето Божие след края на нашето земно битие.

Затова думите на Спасителя за края на историята ние не трябва да отнасяме само към неопределеното далечно бъдеще, но да осъзнаем: всеки има свой край на историята, своя собствена кончина. И да прилагаме тези думи преди всичко към самите себе си, замисляйки се за това, което ще принесем на Господа на личния съд, който ще последва след нашата кончина.

Евангелието ни разказва за много прости неща. Господ казва какво за Него е най-важното в дейността на човека, кое трябва да стане висш приоритет и за нас, макар най-често да не е такова. Нахранил ли е гладния, напоил ли е жадния, приел ли е странника, посетил ли е болния, посетил ли е този, който е в затвор? Какви прости думи, какви удивително прости изисквания! Но именно в контекста на тази простота се формира духовното състояние на човека, по който ще се определя на личния съд след смъртта и на Страшния съд нашата участ във вечността.

Великият пост открива за нас много възможности не само да се замислим за най-главното, позовавайки се на забележителни текстове от Свещеното Писание и богослужебните последования, но и да изменим своя живот. Ние биваме призовани към молитва, въздържание, добри дела, които Господ ни е заповядал да вършим, за да придобием вечно спасение. Богослужебните текстове през Великия пост с особена ясност ни откриват тези забележителни и спасителни истини и ни остава само да ги възприемем и, укрепявайки се с молитва, предавайки себе си в ръцете Божии, да се стремим да изпълним всичко, на което сме научени от нашия Господ и Спасител заради нашето спасение. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru