ПРОПОВЕД НА ВЕЛИКА СРЯДА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Господ ни удостои да достигнем сряда на Страстната седмица. За последен път прочетохме молитвата на преподобни Ефрем Сирин и сега, напълно завършили попрището на Светия и Велик пост, влизаме в особените дни на възпоменания за страданията, смъртта и Възкресението на нашия Господ и Спасител.

Днес по устав се чете Евангелие (Мат. 26:6-16), в което се разказва за жената, помазала нозете на Спасителя със скъпоценно миро, и за Иуда, който, вглеждайки се в нейната жертва, взема страшното решение да продаде за пари своя Учител.

Много често, срещайки се един или друг човек, ние си задаваме въпроса, добър ли е той или лош. Понякога просто от любопитство, понякога защото се стремим да разберем струва ли да встъпваме с него в някакви отношения, например, да свържем себе си с връзките на брака. Най-добрият начин да получим отговор – това е да разберем готов ли е човекът на жертва. А всичко останало е вторично. Ако няма доброта в сърцето, тогава човек е способен и на греховни действия, и даже на престъпления – с такъв точно не си струва да свързваш своя живот.

Способността да прави добро не е нищо друго, освен израз на най-съществената страна на човешката душа. Не може добрият човек да не прави добро. Жената грешница, блудница, бидейки отхвърлена от обществото, пристъпва към Спасителя и излива върху нозете Му скъпоценно миро, което, може би, ѝ струвало всички спестени от нея пари. И Господ, съзирайки вътрешното състояние на тази жена, ѝ прощава всички грехове (Лк. 7:36-50). И ако ние чувстваме, че сме съгрешили, ако ние чувстваме, че сме направили нещо нечисто, греховно, скверно, тогава единственият път да намерим благоволение в Божиите очи и опрощение е да правим добро на тези, които се нуждаят много от него.

Понякога ни се струва, че ние, извършили някакви гадни дела и изповядали се за тях, автоматически получаваме разрешение на греховете. Обаче трябва да разберем същността и смисълът на изповедта. Чрез изповедта става възсъединение на съгрешилия човек с общността, която се удостоява с причастието на Светите Христови Тайни. Но какво става на небесата, ние не знаем, и напълно очевидно е, че не чрез всяка изповед се прощават всички грехове. Даже ако човек се изповядва пред смъртта, това не означава, че той преминава свят и безгрешен границата на земния живот, че той без грехове ще застане пред Божествения съд. Какво действително ни освобождава от греховете? Това, което освободило блудницата, изляла миро върху нозете на Спасителя, е вършенето на добро. Не формално, не по принуда, не за да поддържаме своята репутация, не за да се покажем добродетелни, а искреното вършене на добро, така, че дясната ръка да не знае какво прави лявата. Чрез вършене на добро ние се удостояваме да получим разрешение на нашите грехове от Самия Господ.

Ето с такъв смисъл е изпълнен днешният ден, в който ние получаваме напътствие и за по-нататъшния житейски път, и за изминаване на светите дни на възпоменания за страданията на Спасителя и празнуването на Светата Пасха – с новото разбиране за това как е нужно да живеем, какво трябва да бъде в центъра на нашия живот, с какво бихме могли да угодим на Бога и да получим опрощение на греховете, избавление от всичко това, което с тежко бреме лежи на съвестта. Да ни помага Господ не само да принасяме покаяние словесно, но и вършим добри дела – за благото на тези, към които са насочени и за спасение на собствената ни душа. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев


Източник: 
www.patriarchia.ru