ПРОПОВЕД СЛЕД ЧЕТЕНЕТО НА ЕВАНГЕЛИЯТА НА СТРАДАНИЯТА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Владислав Софийчук

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всяка година, братя и сестри, в този ден ние се събираме в храма, за да вземем участие в тези събития, за които днес чухме в Евангелието.

В дните на проповедта на Иисус Христос множество от хора Го заобикаляло, притискало, когато вървял по улицата. Едни гледали на Спасителя с любопитство, чули, че Той е някакъв удивителен човек, чудотворец, изцелява болни, изгонва бесове. Други с вик бягали след Него, очаквайки да получат за себе си помощ, изцеление.

Имало тесен кръг от 12 ученици, които следвали Господа и претърпявали заедно с Него всички напасти, които се наложило да понесе Спасителят по време на три и половина годишното му проповедническо служение. Към тяхното число може да се прибавят и тези, не на всички, от които знаем имената, – на жените-мироносици, които служили на Иисус с трудовете на своите ръце.

Имало такива, които се надсмивали над Христос, ненавиждали Го, такива, които Го гонели, и, накрая, тези, които Го разпнали, – за всички тях днес чухме в Евангелието.

Изглежда, че това се се случило преди повече от две хиляди години, но ние виждаме, че нищо не се променя. Днешното Евангелие наподобява нашите дни.

И днес едни с любопитство отварят Свещеното Писание, чули за Иисус. За тях Той е един от филисофските учители, говорещ нещо умно и красиво. Други се приобщават към вярата, за да получат нещо от Бога. И само малцина идват от любов към Бога, за тях това, което е говорил Господ, е част от техния живот, от вярата, техните упования и надежди.

Ние днес си припомняме за най-страшните дни от земния живот на Иисус Христос. Това, което е извършил Господ, не е достояние на историята, а събития, неподвластни на времето. Затова ние взехме сърдечно участие във всичко, което днес чухме,. Нашето сърце състрадаваше на Господа, Когото така жестоко незаслужено мъчели, издевателствали над Него, хулели Го и, накрая, Го разпнали.

Трябва да си зададем въпроса: къде сме ние в тълпата от хора, заобикалящи Спасителя в продължение на цялата човешка история? За какво се намираме в храма?

Господ – днес чухме – на Тайната Вечеря преди Своите страдания е казал най-важното: „Нова заповед ви давам: да любите един другиго” (Ин. 13:34). Тази заповед предполага най-напред жертвеност, тъй като, където няма жертвенност, там няма  любов.

Ние, братя и сестри, трябва да чуем тези думи на Господа и е нужно да следим огънят, за който Господ е казал: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лк. 12:49), – да не гасне в сърцето от нашите страсти, съблазни, които ни застигат. Нужно е разпалваме този огън на любовта, на ревността, на вярата, на надеждата на Бога.

И важно е да не го скриваме под похлупак, но да го споделяме с тези, които са около нас. Нали човек не може така просто да дойде при Бога. На всеки е нужен предтеча, този, който да подготви човека за приемане на вярата. И ако Господ ни зове за това служение и ние можем да станем предтечи макар за един човек, тогава да помним, че за това ще ни се простят много грехове. Както казва Свещеното Писание, ако човек отвърне друг човек от греха, на него самия ще му се простят много грехове (Мат. 5:19). Божията милост е този огън, с който можем да разпалим сърцето на ближния.

Нека Господ ни помага достойно да носим този огън в своето сърце. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев


Източник: 
www.makariy-kiev.church.ua