ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ ПЕТА СЛЕД ПАСХА, НА САМАРЯНКАТА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Свещеник Антоний Ермошин

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Христос воскресе!

В днешния неделен ден Светата Църква ни предлага евангелското четиво от Иоан Богослов, в което се разказва за срещата на Христос със самарянката при кладенеца. И ето в тази дълга беседа, започнала, както изглежда, от проста молба на Спасителя да Му даде да пие вода, жената разбира, че пред нея не е просто човек, а Обещаният Месия. И, разбрала това, тя Му задава един въпрос, който, изразява цялото очакване на древното религиозно човечество, било то ветхозаветно или езическо. Тя Го пита: „Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме” (Ин. 4:20). И тя моли да ѝ обясни какво е истина. В отговор на това Господ не потвърждава нито това, нито другото, но казва думи, които тя съвсем не е очаквала да чуе, и това, което по същността си е някаква революция в религиозното съзнание на човечеството. Христос ѝ казва, че ще дойде време – и то вече е настъпило – когато истинските поклонници Божии ще Му се покланят не на тази планина и не в Йерусалим, но ще Му се покланят в дух и истина. И ето този неочакван отговор е, навярно, истинското раждане на християнството.

В днешното четиво от Деянията на апостоли ние чухме как в дните на проповедта на апостолите в Антиохия учениците Господни за първи път започнали да се наричат християни. Но ние разбираме, че християнството вече е съществувало и можем да кажем, че в този момент, когато Господ в Своята проповед огласил, че истинските поклонници Божии ще Му се покланят в дух и истина – ето това може да се нарече раждането на християнската вяра. И, чувайки това, ние с вас трябва прекрасно да осъзнаем, че, за съжаление, много често хората от нашата Църква поради несъвършенство отново се спускали на предишното ниво – на нивото на ветхозаветното възприятие за Бога, когато поставяли обредната страна по-горе, когато считали – и днес мнозина от нас така и продължават в своя живот да практикуват – че някакви външни действия са гарант за нашето обръщане към Бога. По такъв начин ние отстъпваме от идеята за поклонение на Бога в дух и истина. Това още и още веднъж трябва да ни укрепява в това, че ден днешен са актуални тези думи, с които апостол Йоан Богослов завършва едно от своите послания: „Чеда, пазете себе си от идолите” (1 Ин 5:21). А идолът, както разбираме – това не е само някакво изображение на езическото божество. Идолът – това е всичко, което заменя в нашия живот Бога, всичко, което Го измества за нас от първото място, поставя на Неговото място някакви наши житейски интереси. Може би, понякога и важни, но ако за нас на първо място застават семейството или парите, или още нещо, някакви идеи, идеология, политика, всичко, което измества Бога от първото място, всичко, което не ни дава всецяло да посветим своите мисли, размишления за Бога – всичко това става за нас идол, отделящ ни от поклонението на Бога в дух и истина.

Да даде Бог тази беседа, която била начената от самарянката със Спасителя, но която не завършила в този ден и продължава да се извършва в Църквата Христова до този ден, да звучи в сърцето на всеки от нас, та всеки, беседвайки със Спасителя, подобно на тази самарянка да съумее да чуе това, което Той иска да ни каже. А Той иска да ни каже едно: „Чадо, дай ми своето сърце”. Той очаква от нас, че ние изцяло ще се посветим на общение с Него. Това не значи, че ние трябва да се откажем от всичко останало в земния живот, но именно Господ трябва да бъде за нас на първо място, а всичко останало ние трябва да отложим. Да отложим всяка житейска грижа, и нищо да не бъде за нас идол, на който бихме посветили своя живот. И да даде Бог, по молитвите на тази самарянка, която станала ученичка Христова, а по-късно приела и мъченически венец за Него, Господ и нас да приеме в такова общение, както преобразил нейния грешен живот, и така да преобрази живота на всеки от нас. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru