ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА СЛЕПИЯ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Александър Бритов

 

Христос Воскресе! Скъпи братя и сестри, днес Църквата възпоменава чудото, което Господ извършил, изцелявайки слепия по рождение. В евангелското четиво ние чухме как Господ пристъпил към страдащия и го попитал: „Вярваш ли ти в Сина Божи? И изцеленият слепец отговаря: „Кой е Той, господине, та да повярвам в Него?”. Иисус Христос му казва: „Ти Го видя и Той говори с тебе”. И тогава изцеленият слепец се поклонил в нозете на Иисуса Христа и казал: „Вярвам, Господи!”

Ние виждаме, че станало не само телесно изцеление, но и духовните очи на този човек се отворили. Самото сърце му подсказвало, че този човек, който стои пред него не е обикновен човек, а това е Този, Който е повече от пророците.

Ние чуваме как свидетелства за Иисуса този изцелен човек, когато фарисеите започнали да го разпитват. Те питали: „Кой те изцели? Ако Той изцелява, нарушавайки почивката в събота, тогава Този човек е грешник”. И ние чуваме отговора на човека: „Грешник ли е Той не зная, но зная, че бях сляп, а сега виждам. Но ние знаем, че Бог не слуша грешници”.

В този отговор изцеленият неволно изобличава фарисеите, почитащи само буквата на закона. За тях е важно как човек изпълнява и тачи закона. Синът Божи, нарушил съботния покой, поставя човека по-високо от този закон. И действително, християнската вяра учи, че не човек е създаден за закона, а законът – за човека, та вярващият човек да запази душата си за вечния живот. Понеже, както свидетелства Евангелието, свидетелство за вярата е нашият живот, нашите постъпки. И ако нашите дела съответстват на заповедите, значи, ние вярваме в Бога и Го почитаме.

Но фарисеите нали също вярвали и старателно изпълнявали закона. Защо, обаче, се случило така, че простите хора повярвали със сърцето си, а фарисеите, бидейки хора учени, изучаващи Свещеното Писание, отхвърлили Иисуса Христа? Също така Господ казва за фарисеите, че тези хора търсят знамения. Всяко чудо, според тяхното убеждение, трябва да бъде потвърдено с някакви небесни знамения. И действително, народът дотолкова бил закоравял душевно, че бил безразличен към такива събития като изцелението на слепородения, изцелението на хромия, изцелението на кръвотечивата жена. Хората не виждат в това чудото, те искат знамения от небесата: земята да се тресе, небето да потрепери… И фарисеите само се втвърдявали в своята злоба. Тук Господ ни предупреждава за съвременните фарисеи, за лъжепророците, които ще вършат големи знамения и чудеса; за лъжеученията, основани на суеверия. Отхвърляйки една вяра, хората си създават друга, отричайки евангелската истина.

А изцеленията биват не само телесни, но и духовни, когато чрез болести и скърби човек възкръсва от духовната смърт. Преодолявайки изпитания, той става истински вярващ човек, защото разбира, че Бог е с него.

Така в Евангелието ние виждаме как Господ през цялото време се намира с тези, които действително търсят среща с Него, които се нуждаят от тази среща. Затова основа на нашето спасение е твърдата вяра, упованието на Бога. А свидетелство за вярата е вашата молитва. Затова не се отчайвайте, идвайте, молете се, и Бог ще чуе нашите молитви, както родителите откликват на молбите на своите деца. Само нека още да не забравяте и да благодарите на Господа.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

www.iakovlevskoe.ru

Източник: 
www.iakovlevskoe.ru