ПРОПОВЕД НА ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йеромонах Марк (Корнилов)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! По Божия милост доживяхме до празника Възнесение Господне. Догматическото значение на този празник се състои в това, че човешкото естество в Христос било възнесено на небесата и пребивава отдясно на Бога. Това за нас е като някаква абстракция, защото нашият ум и сърце напълно са потопени в житейското. В тази връзка да се говори за това е някак си даже безполезно, защото все по-рядко и по-рядко на земята ще се намерят хора, за които небесното да е нужно. Човек дотолкова се е „приземил”, че главната му задача е да свие тук гнездо, да му бъде топло и комфортно, и на всички, които той обича, също да им бъде добре, – изобщо, неща чисто практически.

А днес насоката е съвсем друга. Апостолите видели, че Господ се възнася на небесата. Той Пръв проправил пътя натам. Според Божия замисъл, човек трябва да стане гражданин на небето, а това, че се намираме тук, на земята, е следствие от това, че човек се е отказал от Бога и бил изгонен от рая. Затова смисълът на човешкия живот се състои в следното: чрез вярата дотолкова да се приобщим с Божествения живот, че Бог да смогне да вземе човека към Себе Си. Затова Господ е установил Тайнството на Светото Причастие, защото когато ние се причастяваме с Тялото и Кръвта на Христа Спасителя, ние се причастяваме с Това Тяло, Което и пребивава сега на небесата. Господ иска да приобщи към небесната храна нас, грешните хора, намиращи се още на земята, за да можем да се откъснем от нашия земен живот и да поживеем живота на светците. Ние не можем да удържим това състояние на възнасяне на душата над тленното и земното, защото нямаме достатъчен устрем за това. Какво ни пречи? Първо, нашето маловерие. Вярата е познание на невидимия, духовен свят и съприкосновение с него. Нас, като лоши ученици, малко ни интересува това познание. Още преди да тръгнем на училище ни ориентират не към получаване на знания, а на оценки. Затова, например в болницата има 15 хирурзи, а оперират само трима. Защо? Понеже останалите имат само дипломи, а повече нямат нищо: ни знания, ни опит, ни желание да получат всичко това. В духовното познание е същото. Ние искаме да получим оценка за поста, за молитвата, за присъствието на богослужения – навсякъде да ни отметнат - и това е всичко. Но е нужно да изразходваме свои сили, някъде средства, за да получим знания, да помолим знаещ човек да ни помогне. В духовното е точно същото – нужно е да се трудим, нужно е да работим, нужно е да се принуждаваме. При това вътрешно. Тук нищо не трябва да е видимо, както много често става в нашия живот: в учението, на работа, у дома. В духовното не става така.
Спирайки се на събитието Възнесение Господне, нека помним, че Творецът на света слязъл на земята, страдал, възкръснал и Се възнесъл, за да отвори за нас, грешните пътя в Царството Божие. Нека не пренебрегваме тази възможност за благодатен живот в Христа, а да възнасяме с Божия помощ своя ум, своето сърце към Горното Отечество. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.vladhram-uspenie.ru