СЛОВО В НЕДЕЛЯ СЕДМА СЛЕД ПАСХА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Московски и на цяла Русия патриарх Кирил

Днешната неделя се отбелязва с четенето на много важен откъс от Евангелието от Иоана (Ин. 17:1-13), в което се съдържат думи, отразяващи, по мое мнение, целият смисъл на Евангелието. Именно тук ние намираме най-голямата мъдрост, открита ни от Бога: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Не може да има вечен живот без познание за Бога – Бог и животът с тези думи се свързват в едно. Този, който иска да живeе още в този, земен живот – не просто като живо същество, а като разумен човек, – трябва непременно да познава Бога. А ако говорим за вечен живот, то за хората, отричащи или не познаващи Бога, такъв няма. Тези думи са способни да произведат огромен поврат в съзнанието на човека, ако той ги възприеме с цялата отговорност, с разбирането за това, че действително това е Божието Слово: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Цялата история на човечеството – това е история на боготърсачеството. Тази история започнала веднага след грехопадението. Хората разбирали: без Бога, без абсолютната истина, с която е необходимо да съизмерват живота си, нормалното човешко битие е невъзможно. Търсенията на Бога нерядко стигали до задънена улица, но даже заблужденията свидетелствали, че човечеството търси Бога. Опитвали се да Го намерят и в мъртвите истукани, и в гърма и мълнията, и в природните стихии, но всички тези стихии и истукани не отговаряли на страстното търсене на Божеството от хората.

Търсенето на Бога е и търсене на истината, която не зависи от човека, защото всичко, което зависи от човека, е променливо. Всичко това се променя в зависимост от епохата, от културата, от политиката, от множество други фактори. Всеки от собствен опите знае как той се променя през живота – от детството, юношеството, младостта и до старостта. Човек постоянно се променя и затова той сам не може да бъде источник на неизменната истината. Но именно неизменната, вечната истина е това, без което хората не могат да живеят. Те трябва да съотнасят с тази истина правилата на своите взаимоотношения. Също така и всички закони трябва да се съотнасят с Божествената истина, да се опират на нравствената природа на човека, заложена в него от Бога.

Ние живеем в епоха, когато отказът от всякаква истина е на мода. Всичко се подлага на съмнение, всичко е условно. Нравствеността, мирогледът, възгледите за живота, за самия човек, за околния свят – всичко това се променя в зависимост от един или друг мирогледен избор. Навярно, не може да има нищо по-опасно от такъв възглед за живота, защото без постоянна величина, без непоколебим авторитет, който не се опира на човешка мъдрост, е немислимо съществуването нито на нравствеността, нито на справедливостта, нито на всичко това, което прави човека човек.

Всичко това произтича от Бога. Именно затова е казано: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа. Ако ние пазим знанието за Боге, ако ние пазим вярата в Господа Иисуса Христа, тогава пазим истината, която не е от човеците, която не се изменя с течение на времето, която не е подложена на политически и културни влияния, на всичко това, което е способно до неузнаваемост да измени самия човек. Истината, дадена ни от Бога, не подлежи на изменение и ние свидетелстваме за това и двухилядолетният опит на Църквата – не само на новозаветната, но и на ветхозаветната Църква. Опирайки се на многохилядолетния опит на човечеството, ние свидетелстваме за това, че истината, произлизаща от Бога, е неизменна. Именно този, който въз основата на тази истина устройва своите отношения с околните, е и способен да избегне непоправимите грешки и греха.

Днешното евангелско четиво ни открива великата мъдрост Божия като съкровена тайна. Приемайки тази мъдрост, ние намираме не само ориентир в своята собствена координатна система,– ние получаваме критерий, който ни помага да определяме какво е добро и какво зло; силата, която ни помага да страним от злото и да вършим добро. И чрез тази истина ние придобиваме възможност за спасение, за вечния живот, за който ни учи Евангелието от Иоана.

Да запомним тези думи -–по мое мнение, най-важните думи в Новия Завет. Следвайки ги, човек е способен реално да измени своя живот, да стане по-добър и, нещо повече, да съдейства животът около него да става по-добър. С надежда на всесилната помощ Божия да протича нашият човешки живот, в който се призвани да се отклоняваме от злото, да вършим добро и да пазим истината, която сме получили от Самия Господ и Спасител. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.patriarchia.ru