БОГ СЕ НАМИРА В СЪРЦЕВИНАТА НА НАШИЯ ЖИВОТ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Виталий Кузьмин

 

Наричат празника на Светата Петдесетница също рожден ден на Църквата, защото именно в този ден Дух Свети по видим начин слязъл върху немощните, изплашени ученици Христови, и те, укрепени с благодатта, станали истински апостоли. Станали безстрашни проповедници на възкръсналия Господ по всички земни краища, благодарение на което повсеместно се образували християнски общини и се зародила Църквата.

Станало именно това, което обещал Господ: „Кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене” (Иоан 15:26-27).

И действително Дух Свети чрез апостолите свидетелствал за Христос и това свидетелство постепенно се разпространявало във всички страни, както и било казано от Господа: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал” (Мат. 28:19-20) .

Тези думи даряват на нас, вярващите, надежда, защото Господ е казал: „Където и да сте, аз винаги ще бъда с вас; винаги през всички дни, докрая”.

И Бог действително е с нас. Бог Отец действат в този свят чрез Сина с Дух Свети. В глава 12-та от Посланието до Евреите апостол Павел пише: „Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий” (Евр. 12:1:2.)

Христос – това е Този, благодарение на Когото ние сме станали вярващи. Ние получихме вяра, не защото сме толкова правилни и добри, а защото Господ ни е намерил и призовал.

Някой ще каже: „Аз цял живот сам съм търсил Бога, стремял съм се към Него”. А всъщност Бог цял живот ни е зовял, а ние сме упорствали и съпротивлявали, и едва по-късно сме се отзовали тръгнали след Него.

Бог винаги е с нас – ние не сме предоставени сами на себе си. Бог не стои настрани,у мислейки: „Не зная, ще се получи нещо у тях или не. Ако не се получи – тогава в ада”. Не, Той се намира в сърцевината на нашия живот.

Често става така, че човек откривайки вярата, след известно време се отдръпва.Той става суетен и у него се появява разочарование.

Той се разочарова от Бога: „Бог незнайно защо не ме чува”. Той се разочарова от Църквата: „Вярващите трябва да бъдат други”. Постепенно човек отстъпва от вярата. Той си затваря очите за дребни прегрешения, забравяйки, че греховете, големи и малки, имат свойството да заслепяват човека.

С времето идва мисълта, че Бог е далеко от нас. Духовният живот става далечен и ние забравяме с вас първата любов…

В Апокалипсиса е казано: „Но имам нещо против тебе, задето остави първата си любов” (Откр. 2:4).

Ти си забравил първата любов; ти си забравил благодатта, която те е призовала; ти забравил, че Бог е наоколо. Даже наказвайки ни, Бог ни остава близък.

В Посланието до евреите апостол Павел казва: „В борбата си против греха още не сте се противили до кръв и сте забравили увещанието, което вам като на синове говори: „сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема". Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?” (Евр. 12:4-7).

Апостол Павел говори за някаква битка, в която всички ние участваме. Ние действително се сражаваме – със себе си, със своя характер, със своите немощи. Но Писанието ни говори, че в това сражение ни се предлага утеха, за която ние можем да забравим и да загубим битката. Тази утеха е наказанието. Как да разберем това?

Не пренебрегвай наказанието! Не го отминавай! Усвои го и ще можеш по-друг начин да погледнеш на ситуацията. Ние често пренебрегваме този дар, взимайки решения спонтанно, просто отваряйки първата врата. Така обикновено постъпват животните, защото те живеят с инстинкти. Но човек не трябва така да постъпва. Разбира се, на раздразнението може да отговориш с раздразнение, но нали има и други варианти. Може да отговориш неутрално, може да отговориш с добро и с любов – това са още три врати. Каква врата ще избереш – решаваш ти. Но помни, че тази ситуация вече няма да се повтори и вече не може да я преиграеш.

Нужно е добре да помислиш, преди да направиш избор. Кажи си: „Господи, благослови да направя правилния избор”. Ако ти винаги помниш за присъствието на Бога, тогава Дух Свети, пребиваващ в тебе, ще направи правилния избор.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru