ВСЕКИ ЧОВЕК Е ПРИЗОВАН КЪМ СВЯТОСТ (проповед в Неделя на всички светии)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Алексий Чубаков

Поздравявам всички вас, възлюблени братя и сестри, с неделния ден, посветен на паметта на всички светии, от векове просияли!

На този ден всеки от нас почита светеца, чието име той носи, и всички светии, които Господ е прославил. Днешната неделя се нарича Неделя на всички светии. Тя логически е свързана с предния неделен ден – празника Петдесетница и слизането на Светия Дух върху апостолите. Всички светии, чиято паметта днес празнуваме, това са хора, получили благодатта на Светия Дух, запазили и преумножили я, подобно на благоразумният и верен слуга, преумножил талантите, получени от своя господар (вж. Мат. 25:14-30).

Ние много често живеем с илюзии за светците. И първата илюзия е, че светците са безгрешни хора. Ние мислим, че това са хора, които нямат никакво отношение към нас, те като че ли са от друго племе или от друга планета. Но те са живели сред хората, имали са същата плът и кръв, същите изкушения и страсти. С какво се отличават? Те са победили тези грехове и страсти, които ги владеели. Те се отличават от нас с това, че са били верни, били са ревностни по отношение на вярата и Бога. Ако пък видим историята на човечеството, ще се убедим, че светиите са хора далеч не безгрешни.

Нека си припомним Ной, благодарение на когото човечество придобило нов живот. Сравняват Ной с новия Адам, нали благодарение на неговата праведност, на светостта на живота му, Господ запазил чрез него и цялото човечество. Но Свещеното Писание разказва как след потопа Ной съгрешил, как бил уличен в греха пиянство и осъден от собствения му син.

Ние можем да си припомним и цар Давид, за когото Сам Господ казва: „намерих мъж по сърцето Си, Давида, сина Иесеев, който ще изпълни всичките Ми искания” (Деян. 13:22). Давид станал праотец по плът на Самия Спасител. Все пак този човек, чийто език Сам Господ направлявал и той пророчествал и благовестял, не бил безгрешен, бил уличен в блуд, в коварство, в убийство. Удивително е свойството на Свещеното Писание: то не ретушира, не замаскира човешкия грях, но говори само истината, включително за това, че и светите хора не били без грях, имайки същата плът и същата човешка природа.

Втората илюзия, с която живеем, е, че светиите винаги са прави. Впрочем, историята на Църквата напомня, че и светите спорели един с друг, изобличавали се един друг, поправяли и изправлявали. Припомня се историята от житието на преподобни Антоний Велики. Той живял в пустинята и по време на молитва му се открило, че при него идват хора, за да се помолят в манастира и да изпросят съвет. Той заповядал на свои ученици, послушници в обителта, да се затичат там, където хората загивали от жажда. Послушниците взели вода, затичали се към хората и ги довели в манастира. А група поклоници, идваща от друга страна, се заблудили и загинали. Когато станало за това известно, учениците попитали Антоний: „Авва, защо така стана? Защо ти ни прати при едните хора, а не ни прати при другите?” Преподобният отвърнал: „Аз не знаех за тях, за тях не ми беше открито”. Това свидетелства, че и светиите не всичко знаят, не всичко им открива Господ.

Но какъв извод трябва да направим от това? Всеки човек е призван към святост, всеки е получил същата благодат на Светия Дух, каквато са получили в свое време и нашите светци. Всеки човек – в Тайнството Крещение, в Тайнството Причастие със Светите Христови Тайни – получава благодат, получава тези таланти, които той трябва да запази и преумножи. Всеки от нас е представител на народ свят избран (вж. 1 Петр. 2:9). Това трябва да помним и към това да се стремим – към построяване зданието на добродетелите.

Свети Николай Сръбски казва следните думи: „Строй зданието на добродетелите, но помни, че фундамент на това здание трябва да бъде вярата, кирпичите, от които се строи зданието, трябва да бъдат добрите дела, а разтворът, който скрепява кирпичите – смирените мисли, че не ти вършиш тези добри дела, но Господ ги върши чрез тебе. Когато разбереш това и построиш това здание на добродетелите, тогава Господ ще го покрие с покрива на любовта, защото любовта е най-висшия дар Божи и съвкупност от съвършенства”.

В деня, когато честваме паметта на всички светии аз поздравявам всеки от вас. Нека нашите небесни покровители, нашите светии, които са били същите като нас, но са победили изкушенията, да ни научат и ние да преодоляваме нашите страсти, да преодоляваме тези изкушения, които ни праща живота, и да построим зданието на добродетелите с надежда, че Господ ще го покрие с любов.

Превод с малки съкращения: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru