СЛОВО В НЕДЕЛЯ ВТОРА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йерей Александър ДАНИЛОВ

В днешното евангелско зачало ние чухме как Иисус Христос среща Своите бъдещи ученици и те напълно Му се доверяват. И това доверие към учителя те запазват до самата си смърт. Те още малко неща знаят за Него и за Неговата цел. Но те винаги са наоколо: Искат да Го убият с камъни? Те са наблизо. Не Го пускат в града? Те са край Него.

Даже когато техният Учител говори страшни и неразбираеми неща за това, че те трябва да ядат Неговата Плът и да пият Неговата Кръв... Когато мнозина изоставили Иисус Христос, Неговите най-близки ученици останали край Него. Защо? „Къде да отидем? – казват те. – Ти имаш думи за вечен живот”.

Искам да отбележа, че те не търсели оправдания, казвайки, че са необразовани, грешни, слаби. Не. Те напълно Му се доверили.

Често не ни достига такова доверие. Ние се пазарим с Бога: „Господи, а може ли само на 40% да бъда с тебе?”, „А може ли да унищожавам враговете заради Тебе?”, „А може ли да крада от държавата и да Ти отдавам част във вид на пожертвования?”.

Не е за учудване, че понякога ние чувстваме, че сме далеч от Бога. Невъзможно е да бъдем на 50%, на 1/8, на 99% с Бога.

Често не ни достига това дръзновение. Ние се боим и се оправдаваме, вместо да се опитаме да се доверим на Господа. Трябва да отхвърлим съмнението и неувереността и да се опитаме да последваме Бога.

Ние твърде често мислим за това, което не можем, вместо да мислим за това, което можем заедно с Бога.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
https://tatmitropolia.ru