ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА РОЖДЕСТВО НА ЧЕСТНИЯ СЛАВЕН ПРОРОК, ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ГОСПОДЕН ЙОАН

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Епископ Пахомий (Брусков)

В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние отбелязваме паметта на удивителния пророк, когото Сам Христос нарекъл най-великия човек сред родените от жени. Пророкът, Предтечата и Кръстителят Господен Йоан бил последният пророк на Ветхия и първият мъченик на Новия Завет.

Човекът, който бил подвижник на духа, велик молитвеник, се родил по чудесен начин. Свещеник Захария и жена му Елисавета били безплодни, но Господ ги утешил с раждането на чадо. Целият живот на този велик пророк бил изпълнен с чудеса. Той провел голяма част от своя живот в пустинята, където Ангел Господен го направлявал. И когато достигнал съответната възраст, Йоан Кръстител излязъл на проповед, за да призове израилския народ към покаяние.

Ние наричаме Йоан Кръстител пророк, макар да не ни е известно какви предсказания е направил. Но във Ветхия Завет пророческото служение предполага не само предсказание за бъдещето. Пророкът – това е човек, който възвестява волята Божия и призовава хората към изправление на живота.

Предтечата бил безстрашен човек, той възвестявал волята Божия и на простите хора, и на хора, облечени с власт. Ние виждаме, че на Йордан пророкът се обръща към хора от разни съсловия и на всеки дава своето наставление. Той не се побоял да изповядва правдата Божия даже пред цар Ирод, изобличавайки го за незаконния съюз с братовата му жена. И макар царят да почитал и да се боял от пророка, но го предал на смърт заради обещание, дадено на пир по случай рождения му ден. В това ние виждаме пример за най-голямо безумие – според царската дума Иродиада и нейната дъщеря могли да получат богатство, почести, всичко, каквото поискат. Но човешката злоба, завистта, безумието довели до смъртта на пророка.

Царят прави грешка след грешка: прибързаната дума води до убийство. Той забравя, че началстващият в своя живот трябва да се ръководи не от своите желания и предпочитания. Той е задължен трезво да оценява своите постъпки, да постъпва по съвест, защото всеки човек, притежаващ власт е пример за заобикалящите го хора. И му предстои да даде отчет пред Бога за това какъв пример е бил. Цар Ирод вместо да изобличи безумието на жените, се поддава на техните уговорки и убива великия пророк.

А ние виждаме, че Йоан Предтеча бил човек с действително голяма душа, с голям подвиг. Неговото служение се заключавало в това да приготви пътя на Христос, а сам да Му отстъпи пътя. Йоан Кръстител трябвало да разтопи леда в сърцата, за да посрещнат хората своя Спасител и да Му се доверят. Ние виждаме как учениците на пророка проявяват ревност, завист, когато Христос Сам излиза на проповед и кръщава хората. Но какво казва Йоан Предтеча? „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам” (Ин. 3:30). Той сравнява себе си с приятеля на младоженеца. На Изток имало традиция: на сватбата на встъпващия в брак юноша непременно трябвало да присъства най-добрият му приятел, който свидетелствал за добрите намерения на съпрузите. Когато младоженецът и невестата се отделяли в брачното ложе, приятелят оставал пред вратата, за да пази тяхното спокойствие. И ето Йоан Предтеча привежда този пример, напомняйки, че всеки човек трябва в определен момент да се оттегли настрана. Също както родителите, възпитали, отгледали своите деца, трябва в нужния момент да се оттеглят настрана. Да не властват над своите деца, да не ги заробват, да не изживяват сякаш за втори път в техния живот собствения си живот, а в нужния момент да им дадат свобода. И ето Предтечата се оттегля настрана, предоставяйки вече на Христос да учи и наставлява хората.

Но ние виждаме, че Йоан Предтеча е човек и като всеки човек, има съответните немощи. Когато той се оказал в тъмницата и разбрал, че няма да излезе от нея, в неговото сърце се появили и съмнения, и униние. И ето той праща двама ученици да попитат Христос: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?” (Мат. 11:3). Господ казва: „Идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; и блажен оня, който се не съблазни поради Мене” (Мат. 11:4-6). С тези думи на пророк Исайя Той свидетелства за Своето Божество.

Това кратко малодушие на пророка свидетелства за това, че всеки човек понякога се подхвърля на изкушения, на съмнения. Няма човек, който никога да не е съгрешавал. Но е нужно непременно да помним, че след това трябва да следва покаяние. Ние трябва да извикаме към Господа: „Помогни ми да се изправя! Дай ми сили всичко да понеса! И да бъде Твоята воля!”

Йоан Предтеча действително е велик праведник. Но гледайки живота му, ние трябва не просто да се възхищаваме на неговите подвизи, а да търсим за себе си това, в което бихме могли да приличаме на него. Предтеча, пророк – това е този човек, който възвестява волята Божия, подготвя хората за среща с Христос. Ние също можем да бъдем своего рода предтечи за много наши родственици, приятели и познати. За всички тези, които още не са открили Бога, за тези, които не са престъпили прага на храма. Често ние чакаме от архиерея, от свещениците да възпитат нашия народ, да доведат нашите деца при Бога. Но забравяме при това, че и от миряните зависи твърде много. Свещеникът наставлява човека в храма, а ето до вратата на храма трябва да го доведат миряните.

Ние трябва да се стараем да живеем живот, изпълнен с чистота, мир, любов, и тогава мнозина се замислят: защо така живеем, какво ни движи? Свети Йоан Златоуст казвал някога, че ако ние бихме били добри християни, тогава в света отдавна вече не биха останали ни езичници, ни иудеи. Хората се назидават не с красиви думи, а с добри примери. Много е важно в ежедневния живот да бъдем добри християни, да привеждаме хората в Църквата, да разказваме, да проповядваме.

Скъпи братя и сестри, възпоменавайки днес рождеството на великия пророк Йоан Предтеча, нека се стараем да подражаваме на неговата ревност, на неговата молитва, нека се стараем да бъдем добри наставници за хората, които още не са намерили Бога, да ги привеждаме в храма, където да ги посрещнат нашите пастири и да ги наставят на всяка истина. Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.pravpokrov.ru