ПРОПОВЕД НА ПРАЗНИКА НА ПЪРВОВЪРХОВНИТЕ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Епископ Антоний (Азизов)

В името на Отца, и Сина, и Светия Дух! Скъпи отци, братя и сестри! Днес ние с вас празнуваме не просто деня, в който се отбелязва паметта на първовърховните апостоли Петър и Павел. Днес ние с вас празнуваме деня, когато се прославят милостта и премъдростта Божия, докосващи сърцето на човека. Някога Господ докоснал сърцата на съвсем различни хора, каквито били апостол Петър и апостол Павел. Единият женен, на преклонни години, другият – девственик. Единия неук рибар, другият - учен, фарисей на фарисеите, познаващ не само еврейския закон, но и гръцката премъдрост. Единият бил верен ученик на Христос от самото начало на Неговата проповед, другият – гонител. Днес те двамата са изобразени на една икона. Велика е Божията премъдрост. Никой не може да отговори на въпроса как става така, че изведнъж човек се променя? Как става така, че човек, когото сме познавали като един, става напълно друг? Колко пъти ни се е случвало да слушаме от хора малоцърковни или нецърковни разсъждения на тази тема. Казват: „Той беше такъв и такъв, живееше както му дойде, и изведнъж станал вярващ”. Като правило, за всичко това се говори с ирония. Но ние не знаем тази голяма и дивна тайна – как Господ докосва сърцето на човека? Изведнъж в сърцето се разгаря любов към Бога, в сърцето се разпалва вяра и вчерашният разбойник става преподобен отец, вчерашният блудник става целомъдрен монах, неукият човек изведнъж става учен, умъдрен мъж. Могат да се приведат безкрайно много такива примери. Това се случва от най-първите дни на проповедта на Господа, на Неговия земен път и досега. Всеки ден и всеки час някой на земята се разпалва от този огън на любовта към Бога.

Мнозинството от нас не са научени на вяра от детството, израснали са не просто в нецърковни, а в богоборчески условия. Как изведнъж се е случило така, че ние днес сме архиереи, свещеници, вярващи миряни? Отговорът е само един – Божията любов към човека. Но човек не се прехласва изведнъж от любов към Бога. Сърцето на човека се разпалва най-често от сърцето на другия. Както се предава огънят от една свещ на друга, така и вярата се предава от сърце на сърце. И навярно всеки от нас е срещал по пътя си човек или няколко, които са ни предали това малко огънче на своята вяра. За мнозина от нас това са били хора от по-старото поколение. Нашите баби и майки, понякога просто някакви случайни познати. Но винаги е имало човек, който е станал за нас проводник на вярата, всъщност – апостол, който, ако и да не ни е научил на вяра, то ни е показал тази вяра.

В този смисъл всеки от нас в този свят има своя мисия. В този смисъл всеки от нас е длъжен не просто да съхрани огъня на вярата в своето сърце, но е длъжен да го подклажда. Аз много пъти съм повтарял фразата: не говори за вярата – живей така, че да те попитат за нея. Нашето апостолство трябва да се изразява в примера на нашия живот, а не в думи за това как е нужно да се живее, как е нужно да се вярва, как да се постъпва. Понякога тези думи свидетелстват против нас. Понеже самите ние не живеем така, не постъпваме така. Нашето апостолство трябва е в нашия живот, в тези постъпки, които ние извършваме, в тази любов, която излиза от нашето сърце. Човек винаги усеща това и започва да си мисли: „Откъде у него такава любов, каквато аз не съм срещал никога по-рано?”

Нашето апостолство трябва да бъде в нашето дълбоко смирение, в нашата тиха сърдечна молитва един за друг и за всички хора в света, до чиито сърца засега поради едни или други причини Господ още не се е докоснал, вероятно, защото за този конкретен човек, не познаващ още пътя към храма, не се е намерил ето такъв приятел, у когото така да гори огънят на вярата в сърцето, че да го разпали и в сърцето на невярващите.

Апостолите Петър и Павел днес, действително, са заедно, като две горящи свещи, колкото и да били различни, еднакво горели с пламенна любов към Бога и еднакво мъченически завършили своя живот. Пламъкът на тяхната вяра бил такъв, че минали две хиляди години, а ние и досега, имайки пред очите си техния пример, четейки техните послания, можем да укрепим своята вяра.

Да се замислим над това: как по-добре да отбележим този празник на първовърховните апостоли Петър и Павел. Разбира се, има традиция да се отслужват тържествени богослужения, както правим и ние. Непременно след края на поста е нужно да се причастим със Светите Христови Тайни. И, както ми се струва, много важно е да прочетем посланията, макар и само на апостол Петър. Те са най-кратки и написани на абсолютно разбираем език. И в тях има толкова проста духовна мъдрост, че човек не може да остане равнодушен. Аз мисля, че това ще бъде най-доброто приношение за подвига на първовърховните апостоли Петър и Павел.

Поздравявам всички с празника и със свършека на Петровия пост. Нека винаги да се радваме, по думите на апостол Павел, непрестанно да се молим и за всичко да благодарим на Бога. Слава на нашия Бог сега и винаги, и во веки веков! Амин.

Превод с малки съкращения: Иконом Йоан Карамихалев


Източник: 
www.ahtuba-eparhia.ru