СЛОВО НА ПРАЗНИКА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Йерей Александър Ермолин

„Иисус взе със Себе Си Петра, Накова и Йоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина” (Мат. 17:1-2). Така станало великото събитие на Преображение Господне, когато Господ Се преобразил пред Своите ученици на планината, показвайки им Своята слава.

Апостолите били дълбоко потресени от видяното, те били в състояние на блаженство, което не могли да предадат с думи. „Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9) – писал апостол Павел. Всичко, което могли да кажат апостолите на Тавор – това са думите: „Господи, добре е да бъдем тука” (Мат. 17:4).

Преображението станало в това време, когато Господ отивал в Йерусалим на доброволни страдания. Не случайно в кондака на празника се казва: „та когато Те съзрат разпнат”, което посочва за предстоящите страдания на Спасителя. А на Таворската планина Господ е явил на учениците Своята слава, дръпнал е завесата на рая, на бъдещото райско блаженство.

Преображението е напомняне за това, че райското блаженство не се дава така просто. У мнозина свети отци има сравнение между възхождането на Тавор и сложностите на житейския път. Да се изкачваш в планината винаги е сложно, винаги е тежко. Така и ние с вас трябва да изминем непрост житейски път, да претърпим скърби и даже, възможно е, страдания, та в края на този тежък път да се съединим с Христос в райското блаженство.

Ще завършва с думите на съвременен православен богослов: „Целият смисъл на християнския живот се състои в постоянно изкачване след Христос на Тавор, та в края на пътя да можем да кажем: „Господи, добре e да бъдем тука”.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев