СЛОВО В НЕДЕЛЯ ДЕВЕТА СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Теофан (Ашурков)

Чeсто нашето сърце се разпалва и ние сме готови да преминем през блатото на бушуващия грях. Правейки няколко крачки, ние започваме да потъваме. Причината за това е в нашето маловерие. Ако ние, встъпвайки в това бушуващо море, имахме твърда вяра, Господ би ни превел през изкушения и изпитания, през бури и вълнения. Но ние отново се потапяме в бездната на греха, тънем в беззакония и пороци, които са около нас, които са станали тежки окови за нашето сърце.

Но трябва да помним: чувствайки, че погиваме – каквито и грехове да ни мъчат, колкото и тежко да сме паднали – да се обърнем към Бога с молба да ни спаси, не е по силите ни с лични усилия да скъсаме със страстите, тежащи, наистина като окови, върху цялото ни същество. Трябва да правим това с искрено покаяние, с вяра, с надежда и смирение. И тогава Господ ще простре Своята ръка, както някога към Петър, погиващ в морската бездна поради своята слаба вяра.

Днешното евангелско четиво е жив урок как трябва да съчетаваме ревността във вярата с твърдост и последователност в благодеянията. Ако пък ни се случи нещо, подобно на Петър, следва да се надяваме само на Бога. Само вярата в Него и насочеността ни към Него отново ще ни измъкне от блатото на маловерието и греховете.

Затова нека не забравяме за Петър, потъващ и спасен, за предупреждението на Христа да не губим вяра и да не бъдем маловерни. Тогава Господ ще изведе нас, погиващите в това вълнуващо се житейско море, към тих пристан, защото Той е „пътят и истината и животът” (Ин.14:6).

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.tatmitropolia.ru