ИЗЦЕЛЯВАНЕТО ОТ ХРИСТОС НА БЕСНОВАТИЯ ОТРОК: ВЯРАТА – ТОВА Е РИСК?

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Протойерей Павел Великанов

Евангелието, което ние сега чухме е едно от много драматичните. Действително, поставете се на мястото на бащата, чийто единствен син не просто е тежко болен, както бихме казали днес, болен от епилепсия, но всеки ден се намира на границата между живота и смъртта, защото демонът го хвърля ту в огън, ту във вода, опитвайки се да го погуби. Да се поставите на мястото на този баща е страшно. И ситуацията, която ни описва евангелистът, е много необичайна. Ние знаем, че по това време из Иудея странствали множество различни хора, представящи се за пророци или даже за Месия.

И ето, от гледна точка на бащата, пред него е един, вероятно, пророк. Той се обръща към Христос с молба за изцеление на своето нещастно дете. В отговор чува странните думи: „Вярваш ли?” В този момент бащата отговаря на Христос със сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на моето неверие”. И тутакси бесът хвърля детето на земята с такава сила, че околните възприемат случилото се като знак за последните минути от живота на отрока. В главата на бащата звучи една фраза – тази фраза, която той произнесъл: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми”. Всичко останало за него е престанало да съществува. Той разбира, че тук от него не зависи вече абсолютно нищо. Пред него се разкрива перспективата на съвсем друго битие. Това е моментът на някаква пределна истина, на пределно напрежение в целия му, живот – той разбира, че тук действа Бог. Той не знае какво става сега, дали синът му ще оздравее или ще умре. За него, в крайна сметка, това вече има малко значение, нали той е почувствал, че в живота действа Този, Който единствен е господар на този живот.

Ние често възприемаме вярата като състояние на комфортен ескалатор, на който е достатъчно един път да стъпиш и той гарантирано ще те въведе в царството небесно. А днешното Евангелие ни убеждава в противоположното. Там, където няма кризис, там няма и възхождане. Там, където няма риск, там няма и вяра. В този смисъл, бащата, поверил своето нещастно дете на Христос, много рискувал. Нали той не знаел кой стои пред него, нали той даже до последно не му се доверявал.

Но каквито са залозите, такава е и печалбата. Победата в този двубой между Бога и сатаната се оказва несъизмерима с това, което очаквал бащата. Той не само получил детето здраво, но получил и отговор на тази молитва, с която, може би, най-напред се обърнал към Бога: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми”.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.pravmir.ru