СВЕТЪТ СЕ Е ОТВЪРНАЛ ОТ БОГА, НО БОГ НЕ СЕ Е ОТВЪРНАЛ ОТ СВЕТА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Митрополит Иларион (Алфеев)

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние чухме днес на Литургията фрагмент от беседата на Христос с Никодим, която е записана в Евангелието от Иоана. Тя започва с това, което Господ казва на този фарисей, дошъл при Него през нощта, за да чуе словото на Спасителя и да пообщува с Него без свидетели, че човек, за да влезе в Царството Небесно, трябва да се роди свише от вода и Дух. Никодим не разбира за какво говори Спасителят и започва да задава наивни въпроси: „Как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” (Ин. 3:4). Но Господ повтаря: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Ин. 3:5). Тук Иисус Христос говори за Тайнството Свето Кръщение, чрез което всеки човек става член на Църквата, влиза в нейния живот.

А по-късно Господ, продължавайки беседата, казва на Никодим думи, които той, навярно, не може да разбере, – чухме ги днес по време на евангелското четиво: „Както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий” (Ин. 3:14). Спасителят напомня за разказаната в книга Изход история на едно от чудесата Божии, извършени чрез Мойсей. Когато израилският народ, който Мойсей извел от египетската земя, блуждаел в течение на няколко десетилетия из пустинята, веднъж отровни змии нападнали хората и имало много умрели от ухапвания. И ето по повеление Божие Мойсей направил железна змия и я издигна на дръвче, та ухапаните, като гледали към нея, оставали живи. Чрез чудото Божие нашествието на змии се прекратило, те престанали да нападат хората.

Ние помним повествованието от друга библейска книга – книга Битие –  за това как змията изкушавала отначало Ева, а после чрез нея изкусила Адам, как ги склонила към непослушание. И как след като вкусили от забранения плод, Адам и Ева открили, че са голи и се опитали да се скрият от Божия поглед. А после Господ ги изгонил от рая, защото такова непослушание на Божията воля било несъвместимо с това, което Той приготвил за човека – със спасението и обо́жението, с приобщаването към Бога и богоуподобяването чрез послушание на Божествените заповеди.

Тогава действащо лице бил змията, под която цялата светоотеческа традиция разбира дявола. Дяволът изкушавал Ева под образа на змия. И после, когато Господ проклел змията, Той ѝ казал: ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;

и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата

(Бит. 3:14-15). Какво е това семе на жената? Това е този потомък на Ева и потомък на Адам, Който ще съумее да съкруши цялата вражеска сила. И ще я съкруши чрез Своя Кръст, чийто праобраз се оказва друга змия – тази, която била издигната от Мойсей, за да избави израилския народ от смъртна опасност.

Древните отци на Църквата много често тълкували Ветхия Завет алегорически. Те говорили за това, че ветхозаветните повествования са предобрази на новозаветните реалии. И началото на този начин на тълкувание на ветхозаветните текстове поставил Сам Господ Иисус Христос. В тези Негови думи, които чухме днес от евангелското четиво, се дава алегорическо тълкувание на медната змия, която Мойсей пригвоздил към дървото, за да избави хората от опасността от смърт. Тази змия, както казал Сам Господ, била предобраз на Кръста Христов, на който бил пригвозден Спасителят на света – на този Кръст, който дарувал живот на целия свят и спасил хората от вечна смърт.

И днес, в Неделя преди Въздвижение, ние слушаме удивителния разговор на Иисус Христос с Никодим. От този разговор Никодим едвао ли могъл нещо да разбере, но ние сега, две хиляди годишни по-късно, знаейки разказаната ни на страниците на Евангелието история на спасението, чийто предобраз били ветхозаветните разкази и истории за чудесата Божии, извършени чрез пророците, прославяме Кръста като източник на нашето спасение.

Може би, най-важните думи, които Господ казал на Никодим, това са думите затовао защо Син Божий станал Син Човечески. Господ му казал: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Ин. 3:16). Светът не възлюбил Бога, но Бог възлюбил света. Светът се отвърнал от Бога, но Бог не се отвърнал от света. Хората не се подчинили на Бога, не Му останали верни, но Бог останал верен на хората. И Бог Сам станал човек, та чрез Своя Кръст, чрез Своето страдание да спаси всички хора. За това днес, в навечерието на празника Въздвижение на Кръста Господен, ни напомня Светата Църква.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев.

Източник: 
www.hilarion.ru