СЛОВО В НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Eпископ Александър Матрьонин

Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мк. 8, 34)

Възлюблени в Христа братя и сестри, Евангелието е получило това свое наименование защото, – казва неговият дивен тълкувател св. Теофилакт Български, – ни възвестява за добри и радостни за нас неща, т. е. за блага, като опрощаване на греховете, оправдание, възхождане на небесата,осиновление от Бога. Всеки намира в него за себе си отрада и утешение: бедният и богатият, младият и престарелият, здравият и немощният; то е и лекарство, и бич, утешител и изобличител, вразумител и съдия. И макар за всички нас вкупом, то да е съдия, защото според обещанието на Спасителя, Неговото слово ще съди в последния ден (Ин. 12:48), но пък е донесено в света, не заради нашата погибел, но за спасение!

Сега, в Неделята след Въздвижението на Честния и Животворящ Кръст Господен ние внимавахме на Божествената литургия в Евангелието от Марк, в което звучат думите на Спасителя неразбираеми за едни и плашещи други, думи отразяващи същността на живота в Господа: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мк. 8:34). Забележете, Господ не говори за непременното ни задължение да Го следваме, не – Той само предлага това: който иска – казва Той, да върви след Мене… Искаме ли, желаем ли това? А може да се постави въпроса иначе: обичаме ли Господа? И какво значи да искаме, или да желаем? Тълковният речник обяснява думата „желая” по, следния начин: да желаеш, значи „да имаш вътрешен стремеж към осъществяване на нещо”. Такова вътрешно желание възниква, когато в пълна степен осъзнаем, че целта на нашия живот е единение с Бога. Обаче след такова осъзнаване възникват мисли: как да съвместим несъвместимото – някаква дейност, нашите увлечения, привички или страсти, – всичко това, с което сме живели до нашето осъзнаване и което априори не се съгласува с живота на християнина? И тук, чуваме предложението на Христа Спасителя: отречи се от себе си… За други тези думи изглеждат толкова страшни, че стават камък за препъване. Всъщност, камък за препъване – не са думите на Спасителя, а нашата горделивост!

Как може да се отречем от себе си? Но нима не сме готови да променим всичко в своя живот, включително и самите себе си, заради тези, които обичаме? Нима не сме готови, от благосклонност към скъпи нам хора, да отидем заради тях до края на света? Това е самоотречението – да жертваш собствените си интереси, заради другите, а в нашия случай заради Господа! А Той, не чака от нас някакви приношений, не жертви иска, но милост (Ос. 6:6), т. е. нашето душевно разположение към Него.

И по-нататък, ако така сме възлюбили Господа, че да сме готови да Го последваме като се отречем от себе си, ни се предлага: вземи кръста си и Ме последвай. И отново трябва да отбележим – самата дума за кръстоносенето плаши някои! Но защо? Не ни се предлага да претърпим това, което претърпял Христос, но впрочем, това е и невъзможно! Всеки от нас има свой кръст – това са всички тези скърби и болести, лишения и бедствия, клевети и нападки, които съпътстват християнина и особено, когато той с цялото си сърце и душа е прилепен към Господа и целта на живота му е да придобие спасение. Тези скърби на християнина, Господ нарича кръст, само в много и много малка степен, отразяващи Неговите кръстстни страдания. Затова Христос ни предупреждава: В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света (Ин. 16: 33). С какво Спасителят победил света? С кротост и смирение! Господ призовава и нас да се научим на тези победоносни добродетели (срв. Мат. 11:29). С тях (с тези добродетели), нашият кръст и игото Христово са благо за нашето спасение, а бремето на срещащие се по житейския път изпитания, съгласно обещанието, е леко! Как да не се подчиним на призива на Самия Христос Спасител, как да не Го последваме? Имайки Вяра, Надежда, Любов и горещо желание, да Го последваме без съмнение и страх! Със силата на Честния и Животворящия Кръст, да ни укрепи в това Господ! Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.eparhija.lv