ЗА ЧУДЕСНИЯ УЛОВ НА РИБА

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Свещеник Алексий Тушев

Внимателно четящият или слушащ човек може да научи много неща от днешното евангелско повествование.

Първо. Петър и другите апостоли не успели да наловят риба и едва, когато Господ казал да хвърлят отново мрежите, хванали голямо количество. Тук ние виждаме пример за нашата немощ и това, че с Божията помощ хората получават повече блага, отколкото са могли да очакват. И затова е необходимо да започваме с молитва към Бога всичко, което правим в живота, за да благослови Той нашите трудове и да ни помогне да постигнем необходимия резултат.

Второ. Петър, по време на чудесния улов на риба един от първите видял в Иисуса Христа Божия Син и, осъзнал своята греховност, като казал на Господа: „махни се от мене, Господи, защото аз съм човек грешен”. Още веднъж ние с вас можем да се убедим в това, че колкото по-близко е човек до Бога, толкова по-добре вижда своите грехове и своето недостойнство. Бог със светлината на Своята любов освещава душата на човека, която на ярък фон се оказва не съвсем чиста. Петър изпитал страх пред лицето Божие и за него, както и за всички вярващи хора, това станало отправна точка по пътя за духовно усъвършенстване.

Трето. Нужно е да обърнем внимание на вярата на бъдещите апостоли. Те, като професионални рибари, много добре знаели, че ако през нощта и рано сутринта нямало улов, то през деня да наловят риба било невъзможно. Но с думите: „Наставниче! Ние цяла нощ се трудихме и нищо не хванахме, но според думата Ти ще хвърля мрежата”, Петър показал на всички нас каква трябва да бъде вярата у човека. И Господ, виждайки вярата на Своите ученици, не пропуснал да ги възнагради с чудесен улов на риба.

И, накрая. Господ никога не устройва чудо заради чудото. Чудесният улов на риба бил нужен на учениците Христови не просто така, а за да откликнат те на думите на Христа: не бойте се; отсега ще станете ловци на човеци. Бъдещите апостоли оставили всичко, което имали и последвали Господа, без да се боят от нищо. По примера на апостолите така постъпват православните монаси, оставяйки всичко и оттегляйки се в манастири. А за нас, хората, живеещи в света, е достатъчно да оставим всичко, което се отнася до нашия греховен живот. Нека да оставим в миналото нашите грехове и да последваме Христос, Който чака всеки човек и го зове с думите: „Елате при Мене всички оттрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28). Амин.

Превод: Иконом Йоан Карамихалев

Източник: 
www.hram-novofedorovka.crimea.com