ПРИМЕР ЗА НЕПОКОЛЕБИМА ТВЪРДОСТ В ИЗПОВЯДВАНЕ НА ВЯРАТА (слово за св. вмчк Димитрий Мироточиви)

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Иконом Йоан Карамихалев

„О, мъдри Димитре, като предстоиш светло пред Божия престол, не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които, странници в тая земя, съзерцаваме днес твоите велики дела и те възпяваме, като се надяваме силно на твоето застъпничество!” (из канона на празника)

Братя и сестри, когато четем житията на светите мъченици, винаги се удивляваме на тяхното мъжество, твърдост и сила на духа. Враговете на Христовата вяра ги заплашвали, уговаряли и даже измъчвали. Те се стараели да бият по най-болното място: „Ти имаш семейство. Ако те погубим, на кого ще оставиш жената и децата си? Не се инати, хвърли шепичка тамян на нашия жертвеник и си иди у дома”. Но мъчениците никога не са правели сделка със съвестта си. Те, без да се замислят, отдавали своя живот за Христа.

Великомъченик Димитрий Солунски е за нас пример на непоколебима твърдост в изповядване на вярата. В наше време погледите на мнозина са насочени към нас, като към християни. Изискванията на света към нас, като към вярващи хора, са много високи! Не трябва да съблазняваме другите хора, оправдавайки своите слабости или несъвършенства.

Свети великомъченик Димитрий бил образован човек, поставен за управител на Солунската област. Но, бидейки таен християнин, той живял не за себе си, а за другите. Той строил болници и училища, грижел се за своите съграждани. За това Господ във всичко му помагал. Ние пък с вас живеем не според Божиите заповеди. Идваме в храма, молим се на Бога, но не получаваме просимото. Не получаваме, защото просим не това, което би било полезно за нас. При това молитвите ни не са много усърдни. Преди всичко трябва да просим от Бога да ни научи да се молим. 

Братя и сестри, ние трябва да тачим паметта на мъчениците, защото тяхното дръзновение пред Господа ни е особено нужно в днешното смутно време, когато се подкопават устоите на християнските ценности и те се подменят с така наречените евроатлантически, когато отклоненията от нравствените норми на християнството ни се представят и налагат като нещо напълно в реда на нещата. Ние трябва още повече да търсим подкрепа в подвига на светите мъченици, за да бъдем твърди в отстояването на православната вяра. И нека Бог, по молитвеното застъпничество на свети великомъченик Димитрий Солунски, да ни укрепява в нашите усилия да вървим по пътя на спасението. Амин.